Вековен дъжд [bg]

— А незначителната подробност със смъртта на Бланшар?

— Някой друг е извършителят. Кюстин или е станал свидетел, или е влязъл прекалено късно, за да успее да му помогне. Естествено, е побягнал. На негово място всеки нормален човек би постъпил по съвсем същия начин.

— Законът едва ли ще направи разлика в случая.

— Но ти поне го разбираш, нали? — попита Флойд. — Още повече че познаваш Кюстин и си наясно с отношенията му с бившите му колеги… какво друго му е оставало?

Майол обмисли думите му, като тръсна отмерено цигарата си, след което кимна отстъпчиво:

— Но фактът, че миналото на Кюстин ми е известно, или че на негово място бих постъпил по същия начин, не променя нищо.

— Невинен е — настоя Флойд.

— Само че не можеш да го докажеш.

— Ами ако мога?

Жестоките бледи очи на Майол се разшириха съвсем леко иззад очилата:

— С нещо съществено ли разполагаш?

— Още не. Но съм сигурен, че ще успея да изнамеря достатъчно…

— За да го защитиш от Белиар, ще ти трябват нещо повече от косвени улики.

— В такъв случай ще ги намеря.

— Ти си разумен човек, Флойд. — Преди да продължи, Майол дръпна продължително от цигарата си. — Поне това ми стана ясно още в момента, когато пътищата ни се пресякоха по време на случая Монсо. Тогава ти казах да отстъпиш и ти ме послуша. Оценявам го. И зная, че мислиш единствено доброто на Кюстин. Ако си говорим сериозно, дори аз не вярвам, че той го е направил. Но единственото нещо, което ще го откачи от въжето, е друг заподозрян.

— Тогава ще ви намеря друг заподозрян.

— Просто така?

— Както казах: ще направя всичко възможно.

— Имаш ли някой предвид? Ако е така, не е зле да ми го съобщиш още сега. Ако случайно пропуснеш да го направиш, някой може да се заяде, че си укрил доказателства.

— Нямам никой предвид — отговори Флойд.

— Иска ми се да лъжеше, заради Кюстин. — Майол хвърли изпушената си цигара на пода и я стъпка. Обувките му, забеляза Флойд, бяха стари и протрити. — За нещастие по-скоро подозирам, че говориш истината.

— Работя по случая само от няколко дни.

— Но случай вече няма — заяви Майол. — Човекът, който те е наел, е мъртъв.

— Какво искаш да кажеш?

— Изпитваш загриженост за Кюстин. Може би дори знаеш къде е. Но това е битка, която никой от двама ви не може да спечели. Ако Кюстин има възможност, сега му е времето да напусне Париж. Така бих постъпил аз.

— В момента единствено мъже като Кюстин стоят между този град и вълците.

— В такъв случай може би не е зле всички ние да обмислим заминаването си — отговори Майол.