Тя, която трябваше да умре [bg]

Видя, че мъжът с белия костюм е хванал носилката и се кани да бутне Микаел в пламъците. Лисбет се прицели и стреля, но изглежда, пропусна, така че вместо това скочи право към него и двамата се строполиха на пода. След това всичко се случи твърде бързо.

Знаеше само, че го удари с глава и счупи носа му, изправи се на крака, простреля друг неясен силует и успя да разкопчае кожения колан около една от ръцете на Микаел, което беше огромна, шибана грешка. Но прецени, че е наложително. Микаел лежеше на някаква носилка, която се движеше на релси, и едно-единствено бутване би могло да го запрати в пламъците. Но макар че коланът ѝ отне само две секунди, това я разконцентрира.

Удариха я в гръб, някой простреля ръката ѝ и тя падна напред. Не беше достатъчно бърза, за да избегне ритника, който изби оръжието от ръцете ѝ, а това беше катастрофално. Когато успя да стане, вече я бяха обградили. С игурна беше, че ще я застрелят на място. Но обстановката беше напрегната и объркана. Може би чакаха заповеди.

Все пак именно нея преследваха от самото начало. Тя се огледа, търсейки пътища за бягство. Видя, че двама от мъжете са на земята, а друг беше ранен, но все още на крака. Срещу нея имаше трима души, а Микаел едва ли можеше да ѝ помогне. Като че ли беше в несвяст, а краката му...

Тя извърна глава и отново погледна към бандитите. Разпозна Йорма и К риле от „Свавелшьо“. Раненият беше Петер Кович и, изглежда, имаше нужда да седне. Той беше слабото звено, а Криле също не изглеждаше в особено добра форма. Него ли беше блъснала с мотора?

Малко по-нататък имаше синя врата, която водеше към пристройката. Естествено, предполагаше, че там има още хора, а зад гърба ѝ се чуваше пъшкане и шумолене от мъжа, когото беше ударила с глава, вероятно Галинов. Той също не беше обезвреден. Кръв се стичаше от ръката ѝ и тя все по-ясно осъзнаваше, че е прецакана. Всяко непредпазливо движение би ги провокирало да я застрелят. Но Лисбет отказваше да се предаде. Мислите ѝ хвърчаха. Каква електроника имаше тук? Очевидно камера, компютър и интернет връзка, и може би аларма. Но не... не можеше да използва нищо от това, а и електричеството беше прекъснато.

Можеше единствено да опита да спечели време. Отново погледна към Микаел. Нуждаеше се от него, както и от всяка възможна помощ. Опита да мисли позитивно. Поне го беше спасила, макар и временно. Останалото обаче беше един голям провал. Откакто се поколеба на Тверской булевард, само забъркваше проблеми и причиняваше страдание. Изруга сама на себе си, докато мозъкът ѝ продължаваше да търси решение.

Огледа мъжете и езика на тялото им и измери на око разстоянието до дупката в прозореца, до мотоциклета си и до един железен прът, вероятно понтело[43], който лежеше на пода. Оформяше и отхвърляше планове за действие, докато запаметяваше всеки детайл наоколо. Усети някакво напрежение във въздуха и се ослуша за издайнически звуци. В следващия миг синята врата се отвори и към нея, с едновременно триумфална и отчаяна крачка, се зададе твърде добре позната фигура.