Тя, която трябваше да умре [bg]

Катрин, Ковалски и съпрузите Форшел си поръчаха индийско и направиха кратка почивка, но сега отново седяха заедно във всекидневната. Катрин опита да събере мислите си. Трябваше да научи какво точно е казал Сванте на Форшел по време на прехода.

– Смятах, че ми мисли доброто – каза Йоханес. – Прегърна ме през рамо и каза, че се страхува, че може да ни лепнат и други обвинения, ако разкажем за станалото. Каза, че и без това сме били изложени на риск.

– Какви бяха аргументите му?

– Отговорните фигури в ГРУ знаеха кои сме. Сванте каза, че сигурно вече се питали дали има връзка между нашето присъствие и смъртта на Гранкин. После добави все така приятелски: „Знаеш, че отдавна искат да те натопят“, и беше вярно, знаех го. ГРУ ме считаха за опасен дразнител, а Сванте ми напомни, че вероятно разполагат с компромати срещу мен.

– Компромати?

– Уличаваща информация.

– Свързана с какво?

– Една история с министър Антонсон.

– Търговският министър?

– Точно така. По онова време Стен Антонсон беше отскоро разведен и се чувстваше малко изгубен. В люби се в млада рускиня на име Алиса. Беше на седмото небе, бедният. По време на визита в Санкт Петербург, на която и аз бях поканен, двамата се напили с шампанско в хотелската си стая. В разгара на веселбата Алиса започнала да го разпитва по поверителни теми и мисля, че тогава му е просветнало. Това не беше голямата му любов, а класически меден капан. Стен избухнал. Започнал да крещи и да размахва ръце. Охранителите му се втурнали вътре и настанала суматоха. На някого му хрумнала идиотската идея, че аз трябва да разпитам жената, затова ме повикаха в стаята.

– И какво стана?

– В лязох вътре и първото, което видях, беше Алиса, по дантелени бикини и жартиери. Беше изпаднала в истерия и опитах да я успокоя. Тя се разкрещя, че иска пари. И наче щяла да повдигне обвинение за сексуален тормоз срещу Антонсон. Хвана ме напълно неподготвен. Имах доста рубли в мен и ѝ ги дадох. Не беше особено разумно, но това бе единственото решение, което ми хрумна тогава.

– И си се страхувал, че има снимков материал?

– Да. Сванте ми напомни за случката и това още повече усложни нещата. Замислих се за Бека и колко много я обичах. Изплаших се да не ме сметне за някакъв нехранимайко.

– И си решил да си мълчиш?

– Реших да изчакам, а когато видях, че Нима, изглежда, също няма намерение да разкаже, изчаках още малко, и още малко. В ремето минаваше, а на главата ми се струпаха други проблеми.

– Какви проблеми?

Отговори Янек Ковалски:

– От ГРУ разбраха, че Йоханес е опитал да вербува Гранкин.