Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
Браяна бе смаяна. Обяснението в любов бе най-малкото, което очакваше. А брак? Не знаеше дали изобщо би могла да поеме отново този риск, независимо от чувствата си, а тя наистина харесваше Джейми Ковингтън. Дали това бе любов, или не, тя не можеше да каже със сигурност — или поне не можеше да го признае в момента.
Джейми възприе нежеланието й да говори като знак, че е обидена от думите му.
— Простете ми за ненавременните думи, миледи — успя да промълви той. — Моля, забравете, че изобщо съм ги казал.
Браяна забеляза болката в очите му. Сърцето й се устреми към него, тя протегна ръце и когато той понечи да се изправи, го спря и нежно каза:
— Почакайте!
Джейми, чиято гордост бе наранена от онова, което смяташе за извършена от самия него глупост, попита:
— Защо? — Мили Боже, как бе могъл да извърши такава колосална глупост!
— Не е така, както може би си мислите.
— А каква е истината, миледи?
Браяна докосна бузата му с нежна милувка. За първи път съзнателно поемаше инициативата в отношенията си с мъж.
— Произходът ми няма нищо общо с нежеланието ми.
Джейми помисли, че Браяна просто проявява любезност.
— Оценявам милата ви лъжа.
— Не ви лъжа — възпротиви се тя.
— Както кажете — упорито заяви той.
Тя стисна кръстчето, което носеше на шията си.
— Кълна се във вярата си, че произходът ви няма нищо общо с решението ми да не се омъжвам никога повече.
В златистокафявите й очи грееше истината.
— В такъв случай проблемът е в религиозните ни различия, така ли?
Искаше й се да може да използва този отговор. Тя принадлежеше по рождение към старата вяра, но не бе фанатично религиозна и нетолерантна към вярванията на другите.
— Не — промълви тя.
Джейми докосна черната й вълнена риза.
— Все още ли го обичате?
— Донал ли? — възкликна Браяна. — Мислите, че съм го обичала? — Насъбралите се ярост и болка я разкъсваха. Сълзи бликнаха от очите й, заплашвайки да облеят страните й. Беше толкова уморена да се преструва, че бракът й е бил такъв, какъвто трябва. Толкова уморена да пази паметта на мъжа, който я бе насилвал. — Нека ме съди Бог — каза тя, хлипайки, — но аз ненавиждах Донал Макбрайд. Чувате ли ме? Мразех го! — Тя притисна ръце към лицето си, за да скрие сълзите, бликнали от очите й.
Джейми бе зашеметен и от силата на думите й, и от гнева й. Грабна я и я запрегръща. Тя плачеше.
— Тихо, обич моя — нежно каза той, — всичко ще се оправи. — Галеше гърба й, опитвайки се да я успокои.
Искрената му топлота и загриженост проникнаха през болката и отчаянието, в които бе изпаднала. Той бе мъж, чиито ръце я закриляха, вместо да й причиняват страдание. Той бе мъж, чиито думи я успокояваха, вместо да я обиждат.
И в този миг в ума й се роди светкавично решение.
— Люби ме — прошепна тя, преди куражът й да изчезне.
Джейми замръзна. Правилно ли бе чул? Навярно бе чул във въображението си онова, което му се искаше.
Браяна отпусна главата си назад и го погледна в очите.
— Моля те, люби ме, Джейми — умоляваше го тя, предлагайки му свенливо устните си.
Устата на Джейми срещна нейната в страстна целувка. Той я желаеше, но бе сигурен, че тя ще съжалява за това, което са направили, без да са венчани.
— Не трябва, обич моя — възпротиви се той. — Мога да почакам, докато…
Браяна чу думите му, откъсна устните си от неговите, постави показалеца си върху устата му и не му позволи да продължи.
— Шшт — каза тя. Не искаше да го слуша. Те не можеха да се оженят. Но навярно би могла да изличи спомена за омразния допир на съпруга си с докосването на Джейми. Да замени ужасната болка с нещо по-нежно.
Знаеше, че си позволява плътско наслаждение с мъж, за когото не е венчана, и по този начин съзнателно извършва грях, но приемаше това; мислеше си, че не би могло да е по-лошо от бруталното използване на тялото й от Донал. Каквото и наказание да заслужеше, щеше да го направи.
Но трябваше да стане сега, преди смелостта да я напусне.
Джейми, чието сърце биеше все по-бързо, мина зад нея, развърза роклята й и докосна с устни малкото й дупе. Браяна потръпна. Той съблече дрехата от раменете й.
След няколко мига Браяна остана само по долната си риза и чорапите си, а дрехите на Джейми лежаха преметнати върху един от по-ниските клони на дървото, заедно с нейната рокля и няколко фусти.
Бузите на Браяна се изчервиха, когато извърна глава и видя, че Джейми е съвсем близо до нея. Тялото на Донал беше огромно и едро, покрито с тъмни косми; снагата на Джейми бе по-стройна, с гладки гърди. Тя затвори очи и се помоли да не съжалява за това, което щеше да извърши. Оставяше вярата си в ръцете на Джейми.