Мравките
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Les Fourmis #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мравките». Краткое содержание книги:
Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна. За някои от тях сме богове. За други — злотворни същества. С удивителен интелект и организация, на които могат да завидят и най-страховитите армии, те се готвят за бъдещата безпощадна битка. Кои ще бъдат истинските господари на земята? От отговора на този въпрос зависи тяхното оцеляване… Също и нашето.
— Но какъв би могъл да бъде приносът на мравките в областта на културата? — чуди се Огюста.
Жонатан не отвръща, а прави знак на Люси; тя изчезва за момент и донася буркан, който изглежда пълен с конфитюр.
— Погледнете, дори само това е вече същинско съкровище! Нектар от листна въшка. Хайде, опитайте!
Огюста предпазливо потапя палец.
— Хм, прекалено е сладко… но инак е дяволски вкусно! Все пак не може да се сравни с пчелния мед.
— Виждаш ли! А не си ли си задавала въпроса какво ядем ние всеки ден в това подземие без изход?
— Ами да, наистина…
— Хранят ни мравките с техния нектар и с тяхното брашно. Събират горе запаси за нас. И не само това, ние възприехме тяхната агротехника и създадохме гъбарници.
Той повдига капака на голям дървен сандък. Отдолу се белеят гъби, които растат върху пласт гниещи листа.
— Гален е нашият главен гъбар.
Споменатият се усмихва стеснително.
— Имам още много да се уча.
— Но само на гъби и мед… все пак сигурно чувствате липса на белтъчини?
— Макс е отговорник по протеините.
Един от пожарникарите посочва с пръст тавана.
— Събирам всички насекоми, които мравките поставят в малката кутия вдясно от сандъка. Сваряваме ги, за да отделим ципите; това, което остане, прилича на дребни скариди, впрочем и вкусът е почти същият.
— Знаете ли, ние тук се справяме чудесно и се радваме на всякакви удобства — добавя един жандарм. — Електричеството се произвежда от миниатюрна атомна централа с годност на действие петстотин години. Инсталирана е от Едмон наскоро след неговото пристигане… Въздухът преминава през отдушниците, храна ни доставят мравките, разполагаме с прясна изворна вода и най-вече заниманията ни са увлекателни. Имаме чувството, че сме пионери на нещо извънредно важно.
— В действителност сме като космонавти, които постоянно пребивават в космическа станция и от време на време общуват с извънземни съседи.
Всички се засмиват. Доброто настроение преминава като електрически ток през тях. Жонатан предлага да се върнат в салона.
— Знаете ли, дълго време търсих начин да сплотя моите приятели около себе си. Опитвах с комуни, с общини, с фаланстери… Все не успявах. Накрая вече си мислех, че съм просто един утопист, ако не и глупак. Но тук… Тук става нещо удивително. Длъжни сме да живеем заедно, да се допълваме взаимно, да мислим дружно. Нямаме избор — ако не се разбираме, ще умрем. Бягството е невъзможно. Не зная дали се дължи на откритието на моя вуйчо или на това, на което ни учат мравките дори просто с присъствието си над главите ни, но засега работите на нашата общност вървят по мед и масло!
— Вървят дори и без наше участие…
— Понякога ни се струва, че произвеждаме някаква колективна енергия, от която всеки от нас може да черпи на воля. Наистина странно.
— Вече съм чувал за подобно нещо при розенкройцерите и някои групи франкмасони — казва Жазон. — Те наричат това egregor: духовен капитал на „стадото“. Нещо като казан, в който всеки влива своята сила за приготвянето на супа за общо ползване… Обикновено се намира някой крадец, който използва чуждата енергия за користни цели.
— Тук такъв проблем няма. Никой от нас не може да има лични амбиции, след като живеем на малка група под земята…
Мълчание.
— Освен това разговаряме все по-рядко, нямаме нужда от това, за да се разбираме.
— Да, тук наистина стават удивителни неща. Само че ние все още не ги разбираме и не умеем да ги контролираме. Все още не сме пристигнали, намираме се насред път.
Отново настъпва мълчание.
— И така, с една дума, надявам се да ви хареса в нашата малка общност…
Изтощен, 801-ви пристига в родния град. Успех! Успех!
Хли-пу-ни веднага осъществява АК, за да узнае какво се е случило. Чутото потвърждава най-лошите й предположения за тайната, скрита под гранитната плоча.
Тя решава незабавно да започне военна операция срещу Бел-о-кан. Войниците прекарват нощта в приготовления. Изцяло е екипиран новият летящ легион от бръмбари-носорози.
103 683-и предлага план на операцията. Докато част от армията води фронтално сражение, дванадесет легиона ще заобиколят предпазливо Града, за да се опитат да щурмуват пъна с царските покои.
СВЕТОВНОТО РАЗВИТИЕ:
Световното развитие върви към все по-голяма сложност. От водорода към хелия, от хелия към въглерода. Все по-сложно, все по-съвършено — такъв е смисълът на еволюцията на нещата.
Земята е най-сложната от всички известни планети. Тя се намира в зона, където температурата й се мени. Покрита е с океани и планини. Но ако разнообразието от формите на живот върху кея е практически неизчерпаемо, две от тях стоят над останалите по своята интелигентност. Мравките и хората.