Мравките
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Les Fourmis #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мравките». Краткое содержание книги:
Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна. За някои от тях сме богове. За други — злотворни същества. С удивителен интелект и организация, на които могат да завидят и най-страховитите армии, те се готвят за бъдещата безпощадна битка. Кои ще бъдат истинските господари на земята? От отговора на този въпрос зависи тяхното оцеляване… Също и нашето.
— А професор Льодюк?
— Той опитал всякакви средства, за да се добере до машината…
— Споменахте, че това дало тласък на Едмон да продължи. Каква е връзката между тези стари премеждия и неговите изследвания?
— Впоследствие Лоран Льодюк влязъл във връзка с Едмон. Признал му, че знае за машината „за разговаряне с мравките“. Заявил, че ще му бъде интересно да работят заедно. На Едмон тази идея не му се сторила толкова лоша, още повече, че от дълго време тъпчел на място и се питал дали външна помощ няма да се окаже добре дошла. „Настъпва време, когато човек не може да продължи сам“, се казва в Библията. Едмон бил готов да заведе Льодюк в своето убежище, но преди това искал да го опознае по-добре. Разговаряли надълго и нашироко. Когато Льодюк започнал да хвали реда и дисциплината при мравките, като наблегнал на факта, че общуването с тях с положителност ще позволи на човека да последва примера им, Едмон побеснял. Изпаднал в криза и го помолил повече да не стъпва в неговия дом.
— Пуф! Това никак не ме учудва — въздъхна Даниел. — Льодюк е член на кликата на етолотнетите, най-ужасните представители на немската школа. Те се опитват да променят обществото, като подражават по определен начин на животинските нрави. Чувството за собствена територия, дисциплината на мравуняците… все те са им в ума.
— За Едмон това станало повод да се хване отново за работа. Искал да разговаря с мравките на съвсем конкретна тема — политиката. Смятал, че те живеят според особена анархистка система, и търсел от тях потвърждение.
— Разбира се! — промърмори Билсем.
— Това се превърнало в чисто човешко предизвикателство. Вуйчо ми дълго размишлявал и стигнал до извода, че най-доброто средство за контакт е да създаде „мравка-робот“.
Жонатан размаха покритите с чертежи листове.
— Ето плановете. Едмон нарекъл робота „Доктор Ливингстън“. Той е от пластмаса. Няма да ви говоря за часовникарските способности, необходими за изработването на този малък шедьовър! Не само всички стави са на мястото си и се задвижват от микроскопични електромоторчета, включени към поставена в корема батерия, но и антените действително са съставени от дванадесет сегмента, способни да излъчват едновременно дванадесет различни феромона!… Единствената разлика между Доктор Ливингстън и истинската мравка са дванадесетте тръбички с дебелината на косъм, свързани с нещо като пъпна връв с дебелината на конец.
— Удивително! Направо удивително! — възхищава се Жазон.
— Но къде е Доктор Ливингстън? — пита Огюста.
Войните с мирис на скала са по петите му. Докато бяга, 801-ви внезапно открива една много широка галерия и нахълтва в нея. Стига до огромна зала, в центъра на която се намира странна мравка с ръст доста над средния.
801-ви се приближава предпазливо. Миризмите на странната самотна мравка са само наполовина истински. В очите й няма блясък и тя цялата сякаш е покрита с черна боя… Младият хлипуканец се опитва да проумее. Как е възможно някой толкова малко да прилича на мравка?
Ала войниците вече са го открили. Куцият пристъпва Най-отпред сам като за двубой. Той се хвърля върху антените му и започва да ги хапе. Двамата се търкулват на земята.
801-ви си спомня съветите на Майката: Наблюдавай къде противникът предпочита да нанася ударите. Много често това е неговото най-уязвимо място… Действително, веднага щом докопва антените на куция, онзи започва да се гърчи яростно. Вероятно антените на клетника са свръхчувствителни! 801-ви му ги отрязва с един замах и успява да се изплъзне. Ала най-малко петдесет убийци се втурват да го преследват.
— Искате да знаете къде се намира Доктор Ливингстън? Проследете нишките, които тръгват от спектрометъра за маса…
Те наистина забелязват прозрачна тръбичка, която стига до стената, изкачва се до тавана и изчезва в някакъв голям дървен сандък, провесен в центъра на храма точно над органа. Новодошлите протягат вратове, за да го разгледат по-добре.
— Но нали казахте, че над главите ни има непроницаема преграда — отбелязва Огюста.
— Така е, но споменах освен това, че съществува отдушник, който вече не използваме…
— Не се използва вече, но това не означава, че ние сме го запушили — обажда се инспектор Гален.
— Щом не сте вие…