Мравките

— Значи не е успял?

— Наистина, дълго време преживявал този провал. Мислел, че няма никакъв изход, че етноцентризмът го е направил сляп. Но сетне неприятностите го извадили от унеса. Пръв тласък дала старата му мизантропия.

— Какво се е случило?

— Нали си спомняте, професоре, вие ми споменахте, че работел в някаква фирма, наречена „Суитмилк Корпо-рейшън“, и че се изпокарал с колегите си.

— Точно така!

— Един от неговите началници ровил из бюрото му. А този началник не бил кой да е, а Марк Льодюк, братът на професор Лоран Льодюк!

— Ентомологът?

— Тъкмо той.

— Невероятно… Той дойде при мен и се представи за приятел на Едмон, после слезе долу.

— Слизал е в мазето?

— О! Не се тревожи, не успя да стигне далече. Не можа да мине отвъд стената с пирамидата и се върна обратно.

— Хм. Освен това идвал, когато Никола бил сам вкъщи, и се опитал да си присвои Енциклопедията… Както и да е… И така, Марк Льодюк забелязал, че Едмон работи със страст върху проекти за машини (всъщност първите ескизи на Розетския камък). Успял да отвори шкафа на бюрото му и попаднал на една папка — Енциклопедията на относителното и абсолютното знание. Там открил всички проекти на първата машина за общуване с мравките. Щом схванал предназначението на този апарат (бил достатъчно начетен за това), той споделил своето откритие с брат си. Последният, разбира се, веднага се заинтересувал и го накарал да открадне тези документи… Ала междувременно Едмон установил, че някой е бъркал в нещата му, и за да се предпази от ново посегателство, пуснал четири оси от породата ихневмон в чекмеджето. Още щом Марк Льодюк се върнал, насекомите го ужилили, а те имат неприятния навик да вкарват кръвожадните си ларви в тялото на ужиления. На другия ден Едмон забелязал следите от ужилванията и се опитал публично да разобличи крадеца. Сами знаете продължението — уволнили го.

— А братята Льодюк?

— Марк Льодюк си получил наказанието! Ларвите на ихневмона го гризяли отвътре. Това продължило дълго, по всяка вероятност няколко години. Тъй като ларвите не могли да излязат от огромното туловище, за да се превърнат в оси, те продължили да дълбаят във всички посоки, търсейки изход. Накрая болката се оказала толкова непоносима, че той се хвърлил под метрото. Случайно прочетох за това във вестниците.