Следотърсача

Когато денят напредна, онези от пътниците на „Вихър“, които имаха правото свободно да се движат, се появиха на палубата. Тъй като вълните не бяха още много високи, можеше да се заключи, че кутерът все още се намира в подветрената страна на островите, но за онези, които познаваха езерото, беше ясно, че им предстои да преживеят една от тежките есенни бури, каквито често вилнеят в този край. Никъде не се виждаше земя, Мрачният и пустинен хоризонт придаваше на езерото някакво тайнствено величие. Ниските заоблени вълни се разбиваха по-бързо от високите вълни на океана а водата, обикновено съперничеща по цвят на прекрасната синева на южното небе, сега беше зелена и мрачна и не искреше с онзи блясък, който й придаваха ярките слънчеви лъчи.

Войниците скоро се наситиха на тази гледка и един по един се оттеглиха долу. На палубата останаха само екипажът, сержантът, Кап, Следотърсача, интендантът и Мейбъл. Печална сянка бе покрила лицето на девойката, вече я бяха запознали с истинското положение на нещата и всичките й молби да върнат командването на кутера на Джаспър бяха отишли напразно. След една безсънна нощ, прекарана в размишления, у Следотърсача напълно се беше затвърдило първоначалното убеждение, че младежът е невинен, той горещо се беше застъпил за своя другар, но както и Мейбъл, бе претърпял неуспех.

Изминаха няколко часа. Вятърът постепенно се усилваше, вълните се издигаха все по-високо и по-високо, докато накрая корабът така силно почна да се люлее, че и Мейбъл, и интендантът се принудиха да се оттеглят. Кап на няколко пъти обръща кораба по посока на вятъра. Сега вече беше ясно, че „Вихър“ се носи в най-откритата и най-дълбоката част на езерото. Вълните свирепстваха и се разбиваха в борда му с такава сила, че само един много здрав и издръжлив плавателен съд можеше да устои дълго на напора им. Но всичко това ни най-малко не тревожеше Кап. Напротив, подобно на хрътка, която наостря уши при звука на ловджийския рог, или войскови кон, който започва да пръхти и да рие с копита, щом чуе биенето на барабана, у Кап бушуващата буря събуждаше цялото му мъжество. На мястото на онзи заядлив, високомерен и дребнав критикар, който повеждаше спор за всяко нещо и придаваше прекалена важност на всяка дреболия, сега стоеше един смел и опитен моряк, какъвто всъщност беше. С умението и ловкостта си той бързо успя да спечели уважението на моряците от екипажа и макар че те все още се чудеха на внезапното изчезване на предишния им командир и на лоцмана, за което никой не им бе дал каквото в да било обяснение, безпрекословно и с охота изпълняваха заповедите на новия командир.