Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Да, може би имаш право, братко Кап. Ти какво би ме посъветвал да направя?
— Според мен си длъжен да арестуваш още тази минута мастър Сладка вода, да го изпратиш долу и да го поставиш под стража, а командването на „Вихър“ да предадеш на мене. Имаш пълната власт да извършиш това, тъй като кутерът принадлежи на войската, а на тебе е поверено командването на войниците, намиращи се на него.
Повече от час сержант Дънъм размишлява над това предложение. Вземеше ли веднъж определено решение, той действаше бързо, но докато стигне до него, обикновено премисляше всичко най-внимателно. Постоянното наблюдение над войниците от гарнизона, което службата му налагаше и което всъщност вече се беше превърнало в навик, му бе дало възможност да изучи отблизо човешкия характер, а за Джаспър отдавна си бе създал добро мнение. Но коварната отрова на подозрението вече беше навлязла в душата му.
И нищо чудно, че силното и на вид тъй обосновано недоверие, породено от постоянния страх пред коварството и хитрите уловки на французите, и най-вече от предупреждението на майор Дънкън, успя да измести от душата на сержанта спомена за дългогодишното безупречно поведение на Джаспър. Попаднал в това затруднено положение, Дънъм реши да се посъветва с интенданта. Той се смяташе задължен да вземе под внимание мнението на Мюр като по-старши офицер, макар в момента да не се намираше под негово подчинение. Но истинска несполука е, когато се намираш на кръстопът, да потърсиш съвета на човек, който желае да спечели разположението ти, защото той ще гледа на всяка цена неговото мнение да съвпадне с твоето. В дадения случай нещата се усложниха още повече от това, че не сержантът, а Кап по своя открит начин разправи на Мюр за случилото се. В усърдието си старият моряк не се сдържа да намекне на интенданта на коя страна биха желали да застане. А поручик Мюр беше твърде хитър, за да не се съгласи с вуйчото и бащата на девойката, чието благоволение искаше да спечели, дори да не беше напълно уверен, че нещата стоят именно така. Всички събития му бяха представени тъй, че той без бавене се съгласи командването на кутера временно да се повери на Кап като предпазна мярка срещу евентуална измяна. Това накара сержанта да вземе окончателно решение и веднага да пристъпи към изпълнението му.
Без да се впуска в каквито и да било обяснения, сержант Дънъм заяви на Джаспър, че счита за свой дълг временно да му отнеме командването на кутера и да го повери на своя шурей. На неволното и напълно естествено изумление, с което Джаспър посрещна тази новина, той отвърна със спокойната забележка, че военната служба често налага тайни и че характерът на възложеното му поръчение го принуждава да вземе тази предохранителна мярка. Това обяснение ни най-малко не намали удивлението на младежа — сержантът се въздържа най-старателно да намекне нещо за своите подозрения, но понеже беше свикнал с военната дисциплина, безропотно се подчини. Той сам нареди на малобройния си екипаж отсега нататък до друго нареждане да се подчинява на заповедите на Кап. Когато му казаха обаче, че от командването отстраняват не само него, но и неговия главен помощник, когото наричаха лоцман поради това, че отлично познаваше езерото, изумлението, изписано на лицето му, се заменя с израз на дълбока обида. Той обаче успя така бързо да се овладее, че дори подозрителният Кап нищо не забеляза. От само себе си се разбира, че при съществуващите подозрения един нищожен повод би бил достатъчен за най-лоши предположения.
Щом Джаспър и лоцманът напуснаха палубата и слязоха долу, часовоят, поставен на люка, получи тайно нареждане внимателно да следи и двамата, да не им позволява да излизат на палубата без знанието на този, който командваше кутера, а в случай че направят опит да излязат, веднага да ги принуди да се върнат обратно долу. Тази предпазна мярка обаче се оказа излишна, защото Джаспър и помощникът му мълчаливо се хвърлиха на сламениците и не станаха от тях цяла нощ.
— А сега, сержанте — каза Кап, като се видя господар на палубата, — бъди така добър да ми съобщиш курса и разстоянието, за да мога да водя кутера в нужното направление.
— Аз нищо не знам, братко Кап — отвърна сержантът, доста затруднен от този въпрос. — Ние трябва колкото се може по-бързо да се доберем до поста, намиращ се на един от Хилядата острова, да слезем на сушата, за да сменим отряда, който досега беше там, и да получим указания за нашите по-нататъшни действия. Ето това е дословно всичко, написано в заповедта.