Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Това сладководно езерце, братко Дънъм, все пак не е съвсем безхарактерно, както виждам — възкликна Кап към обяд, потривайки ръце от удоволствие, че още веднъж му се е отдал случай да се пребори със стихията. — Вятърът прилича на един добър стар ураган, а вълните странно напомнят вълните на Гълфстрийма. Това ми харесва, сержанте, харесва ми и аз ще започна да уважавам вашето езеро, ако успее да се задържи така още двадесет и четири часа.
— Земя! — извика морякът, който караулеше на бака.
Кап изтича към него. И наистина, през мъглата и дъжда, на разстояние от около половин миля се виждаше земя и кутерът се носеше право към нея. Старият моряк вече се готвеше да изкомандва: „Спри! Завой и курс открито море!…“ Но хладнокръвният сержант го възпря.
— Ако се поприближим малко — каза той, — някой може да познае мястото. Мнозина измежду нас познават добре американския бряг в тази част на езерото, а няма да е лошо най-после да си изясним къде точно се намираме.
— Съвсем вярно, съвсем вярно. Ако има и най-малката възможност, няма да я изпуснем. А това там в наветрената страна какво е? Прилича ми на нисък нос.
— За Бога, та туй е нашият гарнизон! — възкликна сержантът, който със своето опитно око успя по-бързо от своя роднина да различи военните укрепления.
Сержантът не грешеше. Това действително беше фортът, макар че очертанията му през пелената от мъгла и дъжд изглеждаха неясни и неопределени като във вечерен сумрак или утринна мараня. Ниските, просмукани от вода, затревени крепостни валове, тъмните площадки, които от дъжда изглеждаха още по-тъмни, покривите на няколко къщи, високият самотен пилон за флага и самият флаг, издут от вятъра и сякаш застинал неподвижно във въздуха — всичко това се забелязваше вече съвсем ясно, но признаци на живот — никакви. Дори часовоят се беше укрил в будката си и отначало като че ли никой не усети приближаването на „Вихър“. Но бдителният пограничен гарнизон не спеше. Навярно някой от стражите вече бе съобщил за появяването на кутера. Отначало върху насипа се появиха само няколко души, но после крепостните валове край езерото се покриха с човешки фигури.
Пейзажът поразяваше със своеобразното си величие и сурова красота. Бурята продължаваше да бушува със същата сила, сякаш беше една от типичните и постоянни особености на това кътче на света. Вятърът виеше без прекъсване, а водата отвръщаше на този монотонен, но мощен звук със съскащи пръски и със заплашителния грохот на прибоя. Ръмящият дъжд образуваше завеса, която почти скриваше околния пейзаж и с това му придаваше някаква тайнственост, а жизнерадостното чувство, което видът на бушуващата стихия пораждаше, притъпяваше неприятните усещания, които човек обикновено изпитва в подобни минути. Тъмната безкрайна гора се издигаше като стена — величествена, мрачна и внушителна, и погледът, угнетен от грандиозността на тази девствена природа, намираше убежище в отделните мимолетни проблясъци на живот във форта и около него.
— Те ни виждат — забеляза сержантът — и навярно смятат, че сме се върнали заради бурята и сме попаднали в подветрената страна на пристанището. Да, ето го и самия майор Дънкьн, застанал на североизточния бастион, познах го по високия му ръст и по офицерите, които го окръжават!
— Сержанте, струва си да изтърпим малко подигравки, стига да можем да влезем в устието на реката и спокойничко да си пуснем котва, а, какво ще кажеш? В такъв случай ще можем да свалим на брега и този мастър Сладка вода и да очистим кораба от него.
— Да, не би било лошо, но колкото и слаб моряк да съм, зная, че това е невъзможно. Никакъв плавателен съд не може да се обърне при такава буря към наветрената страна на езерото.
— Да, зная, сам виждам… И колкото и да ви се нрави на вас, жителите на сушата, видът на земята, ще трябва да я изоставим. Що се отнася до мен, по време на такава тежка буря съм спокоен само когато съм сигурен, че земята е далече-далече зад мене.
В това време „Вихър“ толкова се беше приближил до брега, че се наложи незабавно да го обърнат и да го насочат отново към откритата вода. Кап нареди да поставят специално пригодения за бури стансел, да спуснат гафела61 и да обърнат кормилото надясно. Лекото корабче, което като същинска патица се гмуркаше във вълните, леко се наклони, пое напред и подчинявайки се на кормилото, ускори ход и полетя по гребените, гонено от бурята. Кутерът тъй бързо бягаше напред, че скоро фортът и групичката разтревожени наблюдатели по крепостните валове потънаха в мъглата. Последваха редица маневри, чрез които „Вихър“ трябваше да задържи курса си по посока на вятъра, и отклонявайки се по вълните, той отново пое тежкия си път към северния бряг.
61
Гафел — наклонена греда, прикрепена от единия край към мачтата и опъваща горния край на наклоненото платно. — Б. пр.