Нищо за губене
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Нищо за губене». Краткое содержание книги:
Вон изключи фенерчето.
— Няма смисъл.
Ричър кимна в тъмното. Излезе от хангара и се приближи към пистата за рулиране, а Вон го последва. Пистата представляваше широка ивица от земя, която беше утъпкана по същия начин като пистата за излитане и кацане. От двете й страни имаше култивирани парцели с островърхи сребристи храсти и високи тънки дръвчета, оградени с чакъл. Сухолюбиви растения — достатъчно близо до хангара, за да представляват някаква приятна гледка, и достатъчно далеч, така че светлините на хангара нямаше да стигат до тях. Ричър посочи към тях и прошепна:
— Ще се скрием там. Залегни и не мърдай, докато не те повикам. Светлините на пистата ще бъдат зад теб, но не се притеснявай. Те са нагласени така, че да светят хоризонтално, на север и на юг.
Вон кимна и тръгна надясно, а Ричър — наляво. След като направи три крачки, тя потъна в мрака. Ричър стигна до растенията от лявата страна на пистата, пропълзя между тях и легна по лице. От двете му страни имаше храсти, а над него се издигаше едно дръвче. Имаше добър изглед към вътрешността на хангара. Предположи, че Вон ще го вижда по същия начин, но от другата страна. Заедно го покриваха целия. Ричър се притисна към земята и зачака.
Ричър чу самолета в два и пет сутринта. Самотният двигател в далечината, който виеше и кашляше. Представи си светлината за кацане, която беше видял преди увиснала в небето, все по-ниско. Шумът се приближи, но затихна, докато Търман намаляваше мощността и се приготвяше за кацане. Светлините грейнаха. Бяха по-ярки, отколкото очакваше Ричър. Изведнъж се почувства уязвим. Пред себе си виждаше собствената си сянка, преплетена със сенките на храстите около него. Протегна глава и се огледа за Вон. Не я видя. Шумът от двигателя се засили. Тогава светнаха и лампите в хангара. Те също бяха много ярки. Хвърляха остра сянка от покрива, която стигаше на два метра от Ричър. Той погледна напред и видя великана от комбината, който стоеше в хангара, с ръка на ключа на лампата, а пред него падаше огромната му сянка — толкова надалеч, че Ричър почти можеше да се протегне и да я докосне. На деветстотин метра вдясно от него двигателят на самолета изрева за последно, а после Ричър почувства как земята съвсем леко потреперва от приземяването на колесника. Шумът от двигателя утихна, докато самолетът намаляваше скоростта, и после отново се засили, когато самолетът зави към хангара. Ричър го чу зад гърба си — нетърпимо силен рев. Земята се тресеше. Самолетът се движеше между двата култивирани парцела, двигателят му ревеше гръмогласно, а въздушното течение от перката вдигаше прах от земята. Самолетът намали скоростта, рязко зави надясно на нестабилния си колесник, двигателят изрева отново и самолетът се завъртя пред хангара, с витлото навън. Там се разтърси за секунда, после двигателят угасна, ауспухът изтрещя два пъти и витлото рязко спря да се върти.
Тишината ги обгърна отново като одеяло.
Светлините на пистата угаснаха.
Ричър не откъсваше поглед от самолета.
Дясната врата на кабината се отвори и Търман се измъкна навън. Едър, схванат и тромав. Все още беше с вълнения си костюм. Той се спусна на земята и остана неподвижен за миг, после закрачи към къщата.
Не носеше нищо.
Нито чанта, нито сак, нито куфар, никакъв багаж.
Нищо.
Търман излезе от светлината и изчезна. Великанът от комбината изтегли стоманения кабел от хангара и го закачи за една халка под опашката на самолета. После се върна до теглича, натисна някакъв бутон, електромоторът нададе вой и започна бавно да издърпва самолета в хангара, на заден ход. Когато самолетът спря на мястото си, великанът разкачи кабела и го нави обратно на теглича. После се промъкна покрай крилото, загаси светлините в хангара и се отдалечи в мрака.
Той също не носеше нищо.
Не беше отворил никакви багажни отделения в самолета и не беше взел нищо от кабината.
Ричър изчака двайсет дълги минути, за по-сигурно. Никога през живота си не си беше създавал проблеми от нетърпение и не смяташе да започва точно сега. Когато се увери, че всичко е притихнало, изпълзя навън, прекоси пистата за рулиране и тихо подвикна на Вон. Не я виждаше. Беше добре скрита. Тя се показа от мрака в краката му и леко го прегърна. Двамата отидоха до тъмния хангар, промушиха се под крилото на самолета и застанаха до фюзелажа.
— Вече знаем — каза Вон. — Изнасят нещо, но не внасят нищо.
— Но какво? — попита Ричър. — И къде? На какво разстояние може да лети това самолетче?
— С пълни резервоари? Някъде към хиляда и двеста километра. Едно време в щатската полиция имаха такова. Всичко зависи от скоростта и височината на полета.