Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— Къде е Сам? — запита най-сетне Фродо. — И добре ли са другите?
— Да, всички са живи и здрави — отговори Гандалф. — Сам стоя тук допреди половин час, но го пратих да си почине малко.
— Какво стана на Брода? Всичко ми изглеждаше толкова неясно. И досега едва-едва си го припомням.
— Да, така беше. Ти бе започнал да чезнеш. Раната най-после те надвиваше. Още няколко часа — и нищо не можеше да ти помогне. Но в тебе има силица, скъпи ми хобите! И в Могилата я показа. Тогава всичко висеше на косъм — навярно не е имало по-опасен миг. Жалко, че не успя да се удържиш на Бурния връх.
— Изглежда, вече знаеш доста неща — каза Фродо. — Не бях говорил с останалите за Могилата. Отначало беше много страшно, а после си имахме други грижи. Откъде научи?
— Ти често говореше насън, Фродо — нежно каза Гандалф — и за мен не беше трудно да разчета мислите и спомените ти. Не бой се! Преди малко се пошегувах, като казах „глупости“. Мисля само хубави неща за теб… и за другите. Не е малък подвиг през такива опасности да стигнеш толкова далеч и все още да носиш Пръстена.
— Никога нямаше да успеем, ако не беше Бързоход — каза Фродо. — Но ти ни липсваше. Не знаех какво да правя без теб.
— Задържаха ме — каза Гандалф — и това едва не те погуби. Ала сега не съм сигурен — може и да е било за добро.
— Ще ми се да разкажеш какво се случи!
— Всичко с времето си! По заповед на Елронд днес не бива да приказваш и да се тревожиш за нищо.
— Но разговорът ще ми попречи да мисля и да се тревожа, което е още по-изморително — възрази Фродо. — Вече съм съвсем буден и си припомням толкова много неща, които се нуждаят от обяснение. Защо се забави? Поне това трябва да ми кажеш.
— Скоро ще чуеш всичко, което искаш да узнаеш — каза Гандалф. — Съветът ще заседава веднага щом оздравееш. Засега ще ти кажа само, че бях пленен.
— Ти? — възкликна Фродо.
— Да, аз, Гандалф Сивия — тържествено изрече вълшебникът. — Много сили има на този свят, добри и зли. Някои са по-могъщи от мен. С други още не съм се мерил. Но часът ми идва. Властелинът на Моргул и Черните му конници излязоха от мрака. Готви се война!
— Значи ти си знаел за Черните конници… още преди да ги срещна?
— Да, знаех. Всъщност веднъж ти споменах за тях, защото Черните конници са Духовете на Пръстена, Деветте Слуги на Властелина на Пръстените. Но не знаех, че пак са се появили, иначе незабавно щях да избягам заедно с теб. Чух за тях едва след като те напуснах през юни, ала ще отложа този разказ. Засега Арагорн ни спаси от бедата.
— Да — каза Фродо, — Бързоход ни спаси. И все пак отначало се боях от него. Мисля, че Сам така и не му повярва докрай, поне докато не срещнахме Глорфиндел.
— Чух всичко за Сам — усмихна се Гандалф. — Той вече не се съмнява.
— Радвам се — каза Фродо. — Защото много обикнах Бързоход. Е, обикнах не е най-точната дума. Искам да кажа, че ми е скъп, макар да е един такъв особен и понякога суров. Всъщност често ми напомня за теб. Не знаех, че сред Големите хора има такива. Мислех… мислех, че те са си просто големи и доста глупави — добродушни и глупави като Мажирепей или глупави и порочни като Бил Папратак. Но ние в Графството не знаем много за Големите хора, освен може би за тия от Брее.
— Дори и за тях не знаете много, щом мислиш стария Пиволей за глупак — каза Гандалф. — В своите работи той е твърде мъдър. Вярно, мисли по-малко и по-бавно, отколкото приказва, но дай му време — ще види и през тухлена стена (както казват в Брее). Ала малцина са останали в Средната земя като Арагорн, син на Араторн. Родът на Задморските крале е към своя край. Може би тази Воина за Пръстена ще е последното им приключение.
— Наистина ли искаш да кажеш, че Бързоход е от народа на древните Крале? — учуди се Фродо. — Мислех, че те отдавна са изчезнали. Смятах го просто за Скиталец.
— Просто Скиталец! — възкликна Гандалф. — Скъпи ми Фродо, та нали Скиталците са точно това — последните северни потомци на великия народ на Западните хора. Те са ми помагали преди, а и в идните дни ще се нуждая от помощта им, защото стигнахме до Ломидол, но Пръстенът още не е в безопасност.
— Сигурно е тъй — каза Фродо. — Но досега единствената ми мисъл беше как да стигна дотук, дано не се наложи да продължа. Толкова е приятно просто да си почивам. Преживях цял месец изгнание и приключения и смятам това за предостатъчно.
Той замълча и притвори очи. След малко заговори отново: