Францисканският заговор

— Какво ще правиш?

Дзеферино пак застана с гръб към него и заговори на пламъците.

— Смятам да спазя древния закон: око за око. — Завъртя глава и хвърли на Конрад неприкрито зъл поглед.

— Но защо?

— Защото си пъхаш носа където не ти е работа. Нима мислиш, че предупреждението на генерал-министъра ще ти се размине, че няма да бъдеш наказан? Quando si e in ballo, bisogna balare. Щом си дошъл да танцуваш — танцувай.

— Дзеферино, за Бога! — примоли му се Конрад. — Нали те изповядах, когато се боеше, че наближава краят ти. Изпратих хора да те приберат от параклиса. — След като монахът не отвърна, Конрад продължи: — Христос премахна закона на Стария завет. И го замени с новия закон на любов и опрощение. Прости на врага си „до седемдесет пъти по седем“.26

Дзеферино се изправи и духна за последно в ръжена.

— Но е казал още и: „Ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли от себе си.“27. А моето око, моето увредено зрение, ме съблазнява неимоверно, брат Конрад. Ти си отговорен за онова, което съм аз днес, за мястото, където се намирам.

Докато монахът прекосяваше стаята, Конрад прехвърляше в главата си един епизод от живота на свети Франциск — момента, когато лечители се опитват да изцерят слепотата му, като обгарят вените от челюстта до веждата му. Въпреки уплахата си Франциск призовава своя брат Огън: „Бъди снизходителен с мен в този час. Бъди внимателен. Овладей горещината си, за да мога да я понеса, докато ме гориш.“ Конрад повтори молбата, като се обърна към неодушевения ръжен.

Мирисът на нагорещено желязо в близост до лицето му прониза ноздрите му и той инстинктивно затвори очи. Щом огнената лапа се вкопчи в плътта му, през клепачите му изригна пурпурна болка. Той закрещя въпреки стоическия образ на свети Франциск, който пазеше в главата си.

— Благодари се, че загубих зрението си само наполовина, братко! — надвика писъците му Дзеферино; миг по-късно Конрад се строполи в несвяст.