Францисканският заговор

Младежът поведе коня си напред, докато мирски и религиозни водачи падаха на колене пред папата и целуваха пръстена му. Щом се изправиха, Тебалдо заговори с Бонавентура за църковната реформа и Общото събрание, което възнамеряваше да свика още щом се установи на новия пост. Генерал-министърът отвърна на свой ред, че незаетият епископски дворец е приготвен за посещението на Тебалдо и че той би искал да обсъди с папата свободния епископски сан. Имал предвид отличен кандидат — от неговите монаси. Двамата се отделиха малко встрани, Тебалдо направи знак на Орфео да се приближи.

— Нека те благословим, сине, преди да си тръгнеш. Знай, че сме ти вечно благодарни за помощта и ако някога се нуждаеш от папска услуга, само кажи.

Орфео коленичи в кишата пред папата. Тебалдо вдигна две ръце на главата си и се помоли тихо. После стисна Орфео за раменете и му помогна да се изправи.

— Не забравяй какво ти казах. Враждата между баща и син обърква нормалния ход на нещата. А сега си върви в мир. Да се множат дните ти, да бъдат изпълнени с изобилие и радост и нека нашият Господ те приласкае в пазвата си в края на дните ти. Ние никога няма да те забравим.

Тълпата бе притихнала по време на папската благословия. Когато се огледа, Орфео забеляза в очите на зяпачите уважение, граничещо с благоговение. Несъмнено хората не разпознаваха в него един от тях, а бяха убедени, че е специален любимец на Светия отец.

В челните редици на тълпата стоеше жената в черното наметало. Беше млада, красива и му се стори смътно позната, макар че повечето жени в този край имаха същите тъмни, бадемови очи. Тя също го гледаше с любопитство. Опита се да си представи как ли е изглеждала шест години по-рано, но се отказа, дал си сметка, че тогава е била още дете — като самия него.

И други градски първенци пристъпиха напред, за да получат папска благословия. Орфео дръпна юздата на коня си и си проправи път през тълпата към градските порти. Забеляза, че жената го следва отблизо — може би й се щеше да чуе какво ще каже той на портиера. Явно бе заинтригувана. Трябваше да използва възможността да й се представи.

Портиерът го поздрави.

— Имате ли намерение да поостанете в града, синьор?

— Всъщност тук съм си у дома. Но все още нямам представа колко ще се задържа. — Засмя се на озадаченото изражение на часовия. — Не ме ли позна, Адамо? Аз съм Орфео ди Анджело Бернардоне.

— Боже, колко си пораснал — възкликна онзи. — Преди да заминеш, беше още юноша. Я се виж. Вече си зрял мъж.

Орфео се усмихна и погледна небрежно към жената. Свирепото изражение, с което тя го дари на разминаване, го обърка.