Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Някаква кафява светкавица я откъсна от Алби и я събори на пода.
Хиена.
Беше огромна, с мръснокафява кожа, изпъстрена с Четна.
Но беше сама. Изглежда, по време на преследването, глутницата се бе разпаднала.
Зоуи инстинктивно се изтърколи изпод челюстите на хиената. После я изрита и тя се блъсна в стената на лабиринта и изквича. Но веднага нападна отново… и се наниза на заострената в стените крокодилска кост в изпънатата напред дясна ръка на Зоуи.
Зоуи изтегли оръжието си и хиената се свлече на пода.
Алби я гледаше с широко отворени очи.
— Това си беше направо жестоко…
— Абсолютно — съгласи със Зоуи и стана. — Обзалагам се, че майка ти не би искала да те види да правиш подобни неща. Да тръгваме…
Лили чу нов разговор по радиото на шията на Оно:
— Рапира, тук Ножа. Неутрализирахме противника, който опитваше да се промъкне до хеликоптера ни. Диваци, доста гадни, впрочем. Намерихме входа към базата им… точно на изток от издяланата гора — укрепен портал, силно охраняван. Ще ни трябват още хора.
— Разбрано, Нож. На път сме, ориентираме се по сигнала ви.
Лили вдигна поглед ужасена.
Зоуи и Алби бяха в лабиринта, тя и Магьосника бяха на платформите, а хората на Вълка всеки момент щяха да нападнат царството на неета.
Отчаяно бягство през лабиринта.
Зоуи и Алби не смееха да спрат, за да си поемат дъх. Вече обикаляха из южната половина на лабиринта и се отдалечаваха от стълбището в центъра.
По пътя им имаше още кални ями с крокодили, няколко дълбоки шахти и още човешки останки.
Някъде по средата ги настигна втора хиена, но Зоуи я фрасна по муцуната с един крокодилски череп и използва зъбите като нож с много остриета, всъщност дори като ренде — и го дръпна. Хиената изскимтя и побягна, оставяше кървава диря.
Продължиха да тичат. В един момент, благодарение на безпогрешната навигация от страна на Алби, изскочиха през най-външната стена на лабиринта, втурнаха се покрай стената и след малко стигнаха до висок сводест вход, идентичен на онзи, през който бяха влезли в лабиринта.
Южният вход.
Зоуи спря на двайсетина метра от него и каза:
— Не е добре да излезем от лабиринта прекалено рано. Трябва да го направим в точния момент.
— И как ще го познаем? — попита Алби.
В същия момент някъде откъм дефилетата се чу експлозия на граната.
— Вече настъпи — каза Зоуи. — По-гадните току-що пристигнаха.
ГЕСГ отрядът на Вълка щурмува главния портал на неета, предвождан от морския пехотинец с позивна Ножа и командоса от Делта с позивна Меча, начело на от стотина конгоански военнослужещи, въоръжени с автомати АК–47.
Купени с парите на саудитците, конгоанските войници бяха в буквалния смисъл на думата наемници и Ножа ги използваше по предназначение — като пушечно месо на първа линия.
Изпрати ги срещу основната отбранителна линия на неета в началото на дефилето — серия капани и укрития, които водеха до смъртта на вървящия начело, но след това биваха неутрализирани от напиращата маса конгоански войници.
Някои неета разполагаха с огнестрелни оръжия, но повечето бяха стари и зле поддържани, поради което не можеха да се противопоставят на много по-съвременното въоръжение на нападателите.
Така че отрядът на Вълка напредваше през дефилетата и избиваше диваците. Неета се сражаваха фанатично и не се предаваха до последния си дъх. Много конгоанци намериха смъртта си този ден, но много повече останаха живи, така че скоро излязоха на централния площад на селото.
В момента, в който започна нападението срещу дефилетата, около платформите на затворниците настъпи хаос.
Селяните — до този момент те бяха седели в очакване на резултат от изпитанието с лабиринта — побягнаха. Хукнаха и членовете на клана на вожда, но за да вземат оръжията си.
Всички воини монаси около платформите потърсиха убежище в храма крепост: минаха по първия подвижен мост и заеха позиции в свещената кула — четириетажна постройка в езерото, по средата между храма крепост и отсрещния бряг.
Лили и Магьосника просто бяха зарязани на техните платформи.
Можеха само безпомощно да наблюдават експлозиите и да слушат стрелбата из дефилетата. Тя неумолимо се приближаваше.
И изведнъж Лили забеляза някакво раздвижване на отсрещната страна на езерото.
Видя как шаманът и двама воини се втурват на триъгълния остров в средата на езерото, за да вземат трите свещени предмета: Делфийското кълбо, втория Стълб и уреда за наблюдение на Тъмната звезда.
После затичаха към отсрещната страна и стигнаха до тясната пътека покрай външната стена на лабиринта в същия момент…