Сейлъмс Лот
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Сейлъмс Лот». Краткое содержание книги:
Писателят Бен Миърс е от малцината, които се връщат в градчето. Защо? За да забрави мъката, да се отърси от сянката на миналото и някак си да продължи да живее. Само че вместо забрава там го чака неописуем ужас.
В Сейлъмс Лот се е заселил непознат — въплъщение на зло, унищожаващо не само онези, с които той има досег, но и скъпите им хора.
Безметежното съществуване на местните жители остава в миналото. Разгаря се битка, в която залогът е нещо по-важно от живота. Мнозина ще загинат. докато дойде краят на неописуемия кошмар. И все пак, наистина ли е дошъл?
— Мислех, че денем вампирите спят.
— Стрейкър може да е всичко друго, но не и вампир, освен, ако старите легенди дълбоко грешат. Хората са го виждали по всяко време на деня. В най-добрия случай ще ни прогонят от къщата, без да узнаем нищо. А в най-лошия Стрейкър може да употреби сила и да ни задържи до мръкване. Като жива закуска за прочутия граф от комиксите.
— Барлоу ли? — запита Сюзън.
Бен вдигна рамене.
— Защо не? Тая история за делово пътуване до Ню Йорк е прекалено хубава, за да бъде вярна.
В очите на Сюзън продължаваше да се таи упорство, но тя престана да възразява.
— Какво ще правите, ако Коди ви се изсмее? — запита Мат. — И при условие, че не се обади веднага в лудницата.
— По залез слънце отиваме на гробището — каза Бен. — Ще наблюдаваме гроба на Дани Глик. Един вид експериментална проверка.
Мат се надигна на лакти.
— Обещай, че ще внимавате. Обещай ми, Бен!
— Непременно — успокои го Сюзън. — Дума да няма, целите ще се накичим с кръстове.
— Не се шегувай — промърмори Мат. — Ако беше видяла, каквото видях аз…
Той извърна глава и се загледа през прозореца към огрения от слънцето бор на фона на ясното есенно небе.
— Тя може да се шегува, но не и аз — каза Бен. — Ще се погрижа за всички предпазни мерки.
— Свържете се с отец Калахан — каза Мат. — Поискайте от него светена вода… а ако може, и нафора.
— Що за човек е той? — запита Бен. Мат сви рамене.
— Малко странен. Може би пияница. Но при всяко положение е образован и възпитан. Навярно страда под товара на днешния умерен католицизъм.
— Сигурен ли сте, че отец Калахан е…, че пие? — запита Сюзън с леко разширени очи.
— Не съвсем — отвърна Мат. — Но един мой бивш ученик, Брад Кампиън, работи в магазина за напитки в Ярмут и твърди, че Калахан е редовен клиент. Купувал уиски „Джим Бийм“. Добър вкус.
— Можем ли да говорим открито с него? — запита Бен.
— Не знам. Мисля, че трябва да опитате.
— Значи не го познаваш?
— Почти не. Пише история на католическата църква в Нова Англия и знае доста за поетите от така наречения „златен век“ — Уитиър, Лонгфелоу, Ръсел, Холмс и прочие. Миналата година го поканих да изнесе лекция по американска литература. Има жива, проницателна мисъл — учениците бяха във възторг.
— Ще се срещна с него и ще се доверя на интуицията си — каза Бен.
Една сестра надникна през вратата, кимна и след миг в стаята влезе Джими Коди със стетоскоп на врата.
— Тормозите ми пациента, а? — весело запита той.
— Не колкото теб — заяви Мат. — Искам си лулата.
— Не може — разсеяно отвърна Коди, преглеждайки картона на Мат.
— Проклет шарлатанин — промърмори старият учител.
Коди остави картона и придърпа зелените завеси около леглото.
— Съжалявам, но ще ви помоля да ни оставите насаме. Как е главата, мистър Миърс?
— Не личи да е изтекло нещо.
— Чухте ли за Флойд Тибитс?
— Сюзън ми каза. Ако имате време след визитацията, бих искал да поговорим.
— Мога да ви прехвърля в края на списъка за посещения. Около единайсет часа.
— Чудесно.
Коди отново подръпна завесата.
— А сега ще ви помоля…
— И пак се спуска завесата на тайната, приятели — подхвърли Мат. — Който познае уречената дума, ще спечели сто долара.
И завесата наистина го закри от Бен и Сюзън. Иззад нея чуха гласа на Коди:
— Паднеш ли ми пак под упойка, ще ти отрежа езика и половината челен дял на мозъка.
Двамата се спогледаха усмихнато като влюбени, които безгрижно се излежават на слънчевия плаж, ала усмивките им помръкнаха почти веднага. Мина им една и съща мисъл — дали не са полудели.
3.
Когато Джими Коди най-сетне влезе в стаята, беше единайсет и двайсет и Бен заговори веднага:
— Исках да ви кажа…
— Първо главата, после приказките. — Коди внимателно разреши косата му и огледа нещо. — Сега ще заболи. — Той дръпна лейкопласта и Бен подскочи. Страхотна цицина — небрежно подхвърли Коди и се зае да слага по-малка превръзка.
След като свърши с превръзката, той светна с лампичката си в очите на Бен и го почука по лявото коляно с гумено чукче. Във внезапен пристъп на мрачно настроение Бен се запита дали е използвал същите инструменти и за Майк Райърсън.
— Всичко изглежда удовлетворително — каза докторът, прибирайки инструментите. — Как е моминското име на майка ви?
— Ашфорд — отвърна Бен. Вече му бяха задавали подобни въпроси след постъпването в болница.
— Учителка в първи клас?
— Мисис Пъркинс. Изрусяваше си косата.