Сейлъмс Лот
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Сейлъмс Лот». Краткое содержание книги:
Писателят Бен Миърс е от малцината, които се връщат в градчето. Защо? За да забрави мъката, да се отърси от сянката на миналото и някак си да продължи да живее. Само че вместо забрава там го чака неописуем ужас.
В Сейлъмс Лот се е заселил непознат — въплъщение на зло, унищожаващо не само онези, с които той има досег, но и скъпите им хора.
Безметежното съществуване на местните жители остава в миналото. Разгаря се битка, в която залогът е нещо по-важно от живота. Мнозина ще загинат. докато дойде краят на неописуемия кошмар. И все пак, наистина ли е дошъл?
Съкратени и опростени като някаква мисловна стенография, тия мисли прелитаха през съзнанието му. Предната нощ Мат Бърк бе зърнал подобно зловещо изчадие и страхът го бе довел до сърдечен удар; тази нощ Марк Петри бе срещнал чудовището, а десет минути по-късно се отпускаше в прегръдките на съня и пластмасовият кръст все още стърчеше от разхлабения му юмрук като бебешка дрънкалка. Такава е разликата между мъжете и момчетата.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
БЕН (IV)
1.
Беше девет и десет в неделното утро — ведро, слънчево неделно утро — и Бен почваше сериозно да се тревожи за Сюзън, когато телефонът до леглото иззвъня. Той трескаво грабна слушалката.
— Къде си?
— Спокойно. Горе съм, при Мат Бърк който нетърпеливо чака удоволствието да те види при първа възможност.
— Защо не дойде…
— Преди малко надникнах в стаята. Ти спеше като агънце.
— Така е в тая болница — нощем ни упойват и крадат вътрешни органи за тайнствени стари милиардери. Как е Мат?
— Ела да го видиш — каза тя и още преди да остави слушалката, Бен вече надяваше халата.
2.
Мат изглеждаше много по-добре, сякаш се бе подмладил. Сюзън, облечена в небесносиня рокля, седеше до леглото, а Мат приветствено вдигна ръка към влизащия Бен.
— Намери си камък за сядане.
Бен придърпа един от адски неудобните болнични столове и се настани до леглото.
— Как се чувстваш?
— Доста по-добре. Слаб съм, но се поправям. Снощи ми махнаха системите, а тая сутрин ми дадоха за закуска яйца на очи. Гадост. Отсега си представям какво ще е в старческия дом.
Бен целуна Сюзън и видя, че тя с усилие запазва самообладанието си. Лицето й сякаш бе стегнато с невидима мрежа от тънки нишки.
— Има ли нещо ново откакто се чухме снощи?
— Не съм чувала. Но в неделя градчето се събужда късничко, а аз излязох от къщи около седем.
Бен завъртя очи към Мат.
— Готов ли си да обсъдим въпроса?
— Мисля, че да — каза учителят и се намести по-удобно. На шията му проблесна закаченият от Бен позлатен кръст. — Впрочем, благодаря за кръста. Много ми помага, макар че го купих от щанда за стоки с намалени цени в петък вечерта.
— Какво е състоянието ти?
— „Стабилизира се“, бяха скверните слова на младия доктор Коди по време на снощния преглед. Направи ми електрокардиограма и според нея инфарктът е бил от най-леките… без оформяне на съсирек. — Мат се поизкашля. — Само да е сбъркал! Ако ме тръшне нов удар, цял живот ще го влача по съдилищата за измама. — Той изведнъж престана да се усмихва и изгледа сериозно Бен. — Каза ми, че е срещал подобни случаи, предизвикани от тежък емоционален шок. Мълчах като риба. Нали не съм сбъркал?
— Добре си направил. Но събитията напреднаха. Довечера двамата със Сюзън ще идем да разкажем всичко на Коди. Ако не побърза да викне санитари от лудницата, ще го пратим при тебе.
— Ще му кажа аз на него — зловещо се закани Мат. Тоя проклет сополанко ми конфискува лулата.
— Разказа ли ти Сюзън какво се е случило в Джирусълъм’с Лот от петък насам?
— Не. Каза, че предпочита да дойдеш и ти.
— Преди да я чуеш, би ли ми казал точно какво се случи оная вечер?
Лицето на Мат помрачня и за момент признаците на оздравяване сякаш се канеха да изчезнат. През тях Бен зърна стареца, когото бе видял вчера в това легло.
— Ако още не си готов да…
— Не, няма пречки. Трябва да съм готов, ако е вярно поне наполовина онова, което предполагам. — Мат се усмихна печално. — Винаги съм се смятал за свободомислещ, без предубеждения. Но понякога съзнанието с поразително упорство се мъчи да потисне онова, което изглежда неприятно или заплашително. Като вълшебните плочки, с които си играехме като деца. Ако не харесваш, каквото си нарисувал, дръпваш горния лист и картинката изчезва.