Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
— Два са доста големи, може би транспортират войска — обясни той. — Другите четири са по-малки. Предполагам, че са разузнавателни или щурмови. Съществува голяма вероятност да са преоборудвани граждански модели, което е добре за нас.
— Е, все още нямат гравитационни двигатели — разсъждаваше на глас Телек. — В това поне сме сигурни.
— Не съвсем. — Йорк поклати глава. — Никой не слага гравитационни двигатели на щурмови хеликоптери… За маневриране на малко разстояние и с високи скорости са крайно неефективни. Освен това при нощни операции светлината от гравитационните двигатели на хеликоптера ще се вижда като летяща мишена.
— Значи имаме достатъчни основания да се безпокоим от тези хеликоптери.
— И още как! — изсумтя Йорк. — Във флота много използвахме хеликоптери и съм виждал да унищожават райони, два пъти по-големи от това село.
Образът на Телек върху екрана на интеркома сви устни.
— Само че ако квазаманците направят такова нещо, ще избият три хиляди души от своите хора.
— Аз също не вярвам, че са толкова отчаяни — съгласи се Йорк. — Пък и едва ли ще останат да висят над нас и да стрелят по кобрите, докато не разберат с какво стреляме ние.
— Значи психолозите да продължат работата си, а спомагателните екипи по-добре да се приземят?
— Спомагателните екипи непременно да се скрият. А „Менсаана“ трябва да се разкара оттам.
— По дяволите. — Телек захапа устна. — Прав си. Смяташ ли, че разстояние от сто километра ще е достатъчно?
— Колкото по-далеч, толкова по-сигурно. Но се махнете бързо, преди да наближат и да засекат гравитационните ви двигатели. Не ми се иска на собствен гръб да разберем ударната мощ на ракетите им въздух-въздух.
— Съвсем правилно. Капитан Шефърд, за колко минути можем да излетим?
— За три минути — чу се по интеркома гласът на капитана. — За временно убежище избрахме едно място на триста километра северозападно оттук. Чакаме вашето одобрение.
— Какво? Точно по пътя на хеликоптерите? — намръщи се Йорк.
— Не, на няколко километра от него. Там има дълбок разсед. Това е последното място, където квазаманците биха очаквали да се скрием.
— Чудесно — одобри нетърпеливо Телек. — Да тръгваме. Когато останем свободни, ще разгледам картите. Декер, наблюдавай хеликоптерите и ако се покаже нещо друго, веднага ме уведоми.
— Слушам — каза Йорк. — Вие също следете екраните… Може квазаманците да са докарали противосамолетни ракети или да са разположили наблюдатели под дърветата.
— Всичко предвиждаш! — отвърна сухо Телек. — Вече трябва да тръгвам. Свържи се с Майкъл. Ще говорим по-късно.
Образът на Телек изчезна от екрана.
— Сега поне не могат нито да блокират, нито да подслушват връзките ни — каза дежурният офицер.
— Стига през последните шест седмици да не са научили за предавателите с разделена честота — коригира го мрачно Йорк. — Във всеки случай, аз не бих разчитал на това. — Той пое дълбоко дъх и прогони всякаква мисъл за сън. — Е, господа, да се хващаме за работа. Пълно наблюдение на селото и всичко около него в радиус от хиляда километра. Ако забележите някакво движение, веднага ми докладвайте.
На около петдесет километра западно от селото хеликоптерната формация се разпадна; две от по-малките машини се насочиха право към селото, другите го обградиха от север и от юг. Кобрите на Уинуърд се приготвиха за атака, но хеликоптерите само прелетяха над селото, прегрупираха се на изток и се отправиха на север. Известно време летяха над пътя и спомагателна група едно на Пири бързо се разпръсна. По нищо не пролича дали ги откриха. Хеликоптерите продължиха на север и някъде близко до следващото село, изчезнаха от екраните на „Капка роса“.
— Смяташ ли, че са ни открили? — обърна се Джъстин към Пири, когато десетте кобри на спомагателната група предпазливо се върнаха на позицията си край пътя.
— Трудно е да се каже — въздъхна Пири и погледна часовника си. До изгрев слънце имаше още час и половина… достатъчно време екипажите да заредят с гориво, да попълнят боеприпасите си, дори да поседят и да обсъдят стратегията си и пак да се върнат, преди да съмнало. — Зависи колко добри са апаратите им за инфрачервено виждане. При този плътен балдахин от дървета радарите и сензорите за откриване на движещи се обекти са безполезни.
— Мисля, че ако ни бяха открили, щяха да ни атакуват — обади се една от другите кобри.
— Освен ако не продължават да мислят, че в тъмнината не сме ги забелязали — каза Пири. — В такъв случай може би ще предпочетат да не се лишават от тайните си съгледвачи, като изпепелят двадесеткилометровия участък от гората на север.