Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
— Това вече е много показателно — додаде Банион. — Забравихте ли, че тази сутрин изследователският екип съобщи за видимо предаване на агресивност между мохи и хора?
— Мислиш ли, че мохото е накарало крисджото да се съпротивлява срещу мрежата? — Ханфорд заслони очи с ръка и затърси между дърветата избягалата птица.
— Точно обратното — отговори Банион. — Аз се питам дали мохото не е седяло на гърба на крисджото, за да го възпира от вродената му агресивност, докато не е било принудено да избяга.
— Това е пълна глупост — присмя се една от кобрите. — В храстите крисджо са просто мишени… точно сега най-добрата им тактика е или да бягат, или да нападат.
— Но ние им показахме, че и в двата случая можем да ги убием — каза замислен Ханфорд. — Не си ли спомняте спукитата на Такта? Ако мохите имат подобен усет за опасност, те може би разбират, че най-доброто за тях е да седят и да чакат.
Настъпи продължително мълчание, докато останалите проумеят казаното.
— Предполагам, че има известна логика, теоретично погледнато — обади се най-после един от зоолозите. — Трудно ми е обаче да разбера как се създава една такава система, камо ли пък как може да се докаже.
— При наличие на телепатична способност на мен тя ми изглежда доста ясна — каза Банион. — Мохите се нуждаят от някой достатъчно силен хищник, за да подгони бололините към градовете и да получат достъп до носителите на техните ембриони. Може би мохите се отплащат на крисджо, като им служат за съгледвачи на големи разстояния или за нещо друго.
— Макар че с мохите отношенията не могат да са много взаимни — промърмори Ханфорд. — Птиците изглежда са стопроцентови паразити.
— Аха — съгласи се Банион. — А колкото до доказателството… Дейл, ще вземеш ли на мушка най-близкото до теб мохо? Стреляй в главата! Бързо и точно, без да засегнеш директно крисджото.
— Слушам — прозвуча отговорът в ухото му. — Готов съм.
Банион впери поглед в избраното крисджо и прехвърли теглото си на десния крак. Ако опитът успееше, искаше бронебойният му лазер да е готов за стрелба.
— Стреляй!
Отстрани и зад крисджото светна огън и порази мохото. В следващия миг крисджото изрева и нападна. Банион се наведе назад и активира системата за автоматично управление на стрелбата, левият му крак замахна и се насочи право в лицето на звяра. Блесна ярък пламък от отразена светлина и козината на крисджото потъмня, обгорена от лазерния лъч. Животното се строполи тежко на земята.
Банион вдигна глава точно навреме, за да види как мохото на другото крисджо се спуска право срещу лицето му.
Нанокомпютърът му го хвърли встрани от пътя на атакуващата птица. Картината пред очите му политна като пияна, но той видя, че крисджото също е в движение. Банион падна на земята, претърколи се през лявото си рамо и точно в този момент чу някой да крещи. Той коленичи и видя едно крисджо да се спуска към Ханфорд.
Банион вдигна нагоре ръце и изстреля към хищника два лазерни лъча. За стотна от секундата зоологът изпрати рефлексен изстрел с въздушната пушка и това спаси живота му. Удареното крисджо събори Ханфорд на земята, но мрежата го беше оплела и ноктите и зъбите му не можаха да навредят на жертвата. Банион изпълзя изпод храстите, за да освободи краката си, но още преди да насочи бронебойния лазер, две блестящи лазерни копия осветиха гората и крисджото се превърна в овъглен труп.
Банион се изправи и бързо се огледа. Мохото не се виждаше.
Но не за дълго. Птицата беше кацнала върху кръстосаните ръце на един от другите зоолози, който се бранеше, а тя го удряше с криле по главата и се опитваше да го клъвне по лицето.
Банион мигновено се озова там, хвана с две ръце врата на птицата и започна да стиска. Мохото пусна зоолога, запляска силно с криле и протегна крака към новия нападател. Но хватката на кобрата беше подсилена от серводвигатели и само за няколко секунди птицата се отпусна безжизнена в ръцете й.
— Добре ли сте? — попита Банион зоолога и трепна при вида на кръвта, която се процеждаше през ръкава му.
— Ръцете и главата страшно ме болят — изсумтя ученият и нерешително свали гарда си. — Друго нищо ми няма.
Лицето му не бе пострадало.
— Ще ви заведем до въздушната кола — каза му Банион и се обърна към Ханфорд. Другите кобри бяха отместили трупа на крисджото от него, а Дейл беше коленичил. — Как е той?
— Може да има едно-две спукани ребра — каза Дейл, докато се изправяше. — Не е желателно да го носим надалеч. Ще отида да докарам въздушната кола.
Банион кимна и коленичи до Ханфорд, а Дейл хукна за колата.