Дълг на честта

Пред него, на огромната палуба за излитане на новия самолетоносач, редници и сержанти изпънаха до нужната степен застопоряващите жици, взеха празната цистерна на изтребителя му и добавиха количеството гориво, което поръча. Трябваше да го правят всеки път. „Голямата палуба“ — помисли си от километър разстояние той. За тези долу тя изглеждаше достатъчно огромна, но на Санчес все повече му заприличваше на сандъче с кибритени кутии. Освободи ума си от мисълта и се съсредоточи над задачата. Хорнетът се разклати леко, докато минаваше през клокочещия, неспокоен въздух, причина за който беше масивният команден мостик на самолетоносача, ала очите на летеца бяха приковани в „кюфтето“ — червената светлина, отразена от огледало право в центъра. Някои наричаха Санчес „господин Робот“, понеже от неговите хиляда шестстотин и нещо кацания на самолетоносачи (всяко се записваше в бордовия дневник) по-малко от петдесет не бяха успели да улучат оптималната жица номер три.

„Леко, леко“ — каза си той и освободи лоста назад с дясната си ръка, с лявата боравеше с ръчките за газта, същевременно следеше и темпото на снишаване и… Готово! Почувства как изтребителят рязко се разтресе при захващането за жицата (нямаше съмнение, номер три!) и забави ход, макар да изглеждаше, че спускането към ръба по наклонената палуба със сигурност ще го изхвърли зад борда. Самолетът спря като че ли на сантиметри от мястото, където покритата с асфалт стомана се спуска към синята вода. Всъщност разстоянието бе по-скоро тридесетина метра. Санчес освободи опашната кука и остави жицата бавно да се върне в изходно положение. Сетне един моряк започна да му маха и да му обяснява как да се добере до нужното място и скъпият реактивен самолет се превърна в особено тромаво превозно средство на най-скъпия паркинг в света. Пет минути по-късно моторите спряха и след като ограничителните вериги бяха поставени, Санчес отвори сгъваемия прозрачен люк и слезе по стоманената стълба, която облеченият с кафяв пуловер палубен матрос беше поставил.

— Добре дошли на борда, капитане. Някакви проблеми?

— Никакви. — Санчес му подаде шлема си и уморено се отправи към командния мостик. След три минути вече наблюдаваше останалите приземявания.

„Джони Реб“ бе вече полуофициалният прякор на кораба, тъй като го бяха кръстили на дългогодишен американски сенатор от Мисисипи, а също и верен приятел на флота. Санчес си помисли, че самолетоносачът даже миришеше на ново, излязъл не много отдавна от корабостроителниците на Нюпорт Нюз. Бяха го изпробвали край източното крайбрежие, надолу покрай нос Хорн и до Пърл Харбър. Най-новият му събрат, „Съединени щати“, щеше да е готов за изпитания след година, а започваше да се строи и още един. Беше хубаво да знае, че поне един отрасъл на военноморските сили все още функционира… малко или много.