Дълг на честта

— Какво можем да сторим? — попита лидерът на опозицията (за момента).

— Имаме две възможности. — Ямата направи пауза и хвърли пак поглед към момичето. Щеше му се Гото да я освободи. В крайна сметка ставаше дума за изключително деликатен въпрос. Вместо това Гото погали русите й коси и тя се усмихна. Е, поне не беше я разсъблякъл преди пристигането му, както направи преди няколко седмици. Ямата бе виждал гърди и преди, дори големи бели гърди, а и не беше в неведение за нещата, които Гото правеше с нея.

— Тя бъкел не разбира — каза политикът със смях.

Кимба-чан се усмихна и изражението привлече вниманието на Ямата. Споходи го обезпокоителна мисъл: дали тя просто реагираше учтиво на смеха на господаря си, или имаше нещо друго? На колко години бе това момиче? Вероятно на двадесет, ала той нямаше опит в преценяването на възрастта на чужденци. Тогава си спомни още нещо: родината му от време на време осигуряваше женска компания на гостуващи чуждестранни сановници, както правеше и Ямата за бизнесмени. Корените на тази практика бяха дълбоко в историята с цел да се улеснят потенциалните сделки (един мъж, задоволен от опитна куртизанка, рядко би бил неприятен на събеседниците си) и същевременно, защото често заедно с коланите мъжете развързваха и езиците си. За какво си говореше Гото с това момиче? На кого би могла да докладва тя? Внезапно фактът, че сам уреди връзката, спря да му се струва толкова хитър ход.

— Моля те, Хироши, угоди ми само този път — предложи Ямата разумно.

— Е, добре. — Той продължи на английски: — Кимба-чан, приятелят ми и аз трябва да поговорим насаме няколко минути.