Дълг на честта

Мураками стана и излезе в преддверието, където чакаха помощник и бодигард. Той беше мъж с внушителна осанка, висок за японец на такава възраст, с гарвановочерна коса и младежко лице, което контрастираше с петдесет и седемте му години. Репутацията му как въртеше бизнеса си в Америка също бе над средното ниво и затова настоящата ситуация беше още по-обидна за него. Нямаше година през последното десетилетие, когато да е купувал американски продукти на стойност, по-малка от сто милиона долара, а от време на време предлагаше тихичко да се даде на Америка по-голям достъп до хранителния пазар на родината му. С баща и дядо фермери, той се ужасяваше, че толкова много негови сънародници искат да се занимават с такъв вид дейност. В крайна сметка фермерството беше адски неефикасно, а пък американците при цялата си мързеливост бяха истински майстори в отглеждането на култури. Колко жалко, че не знаеха как да засадят една хубава градина — другата страст в живота на Мураками.

Административната сграда се намираше на Шестнадесета улица, само на няколко преки от Белия дом, и като излезе на тротоара, той имаше възможността да погледне надолу и да види внушителното здание. Не беше замъкът в Осака, ала излъчваше мощ.

— Японски гъзоблизец!

Мураками се обърна и видя гневното и бледо лице на човек от работническата класа, ако се съдеше по вида му, и толкова се смая, че нямаше време да се обиди. Телохранителят му бързо се изпречи между шефа си и американеца.

— Ще си получиш заслуженото, педераст! — извика американецът. Той понечи да си тръгне.

— Почакай. Какво лошо съм ти сторил? — попита Мураками, все още прекалено изненадан, за да се ядосва.

Ако познаваше по-добре Америка, индустриалецът можеше да разбере, че мъжът е един от вашингтонските бездомници и като повечето от тях — човек с проблем. В този случай ставаше дума за алкохолик, загубил и работата, и семейството си заради пиенето, и единствената му връзка с реалността бяха несвързаните разговори с други хора с подобни страдания. Затова, каквито и оскърбления да таеше в себе си, те бяха изкуствено подсилени. Пластмасовата му чаша бе пълна с евтина бира и понеже си спомни, че е работил някога в монтажния завод на „Крайслер“ в Нюарк, Делауер, той реши, че бирата не му е нужна толкова, колкото възможността да възнегодува, че е загубил работата си, когато и да е било това… И така, забравяйки, че собствените му проблеми са го довели до такъв мизерен живот, човекът се обърна и лисна бирата върху тримата мъже пред него, а сетне си продължи по пътя, без да продума, като толкова се радваше на направеното, че нямаше нищо против, дето загуби питието си.

Телохранителят понечи да тръгне след него. В Япония би могъл да залепи този „бакаяро“ за земята. Щяха да повикат полицай и глупакът щеше да бъде арестуван, ала бодигардът знаеше, че е на чужда територия, и се спря, след което се обърна да види дали всичко не е било нагласено, за да отвлече вниманието му от по-сериозна атака. Забеляза, че работодателят му стои като истукан. Лицето му първо бе замръзнало от шока, а сетне от обидата, докато от скъпия му английски костюм капеше половин литър евтина, безвкусна американска бира. Без да каже нищо, Мураками се качи в чакащата кола, която потегли към вашингтонското национално летище. Телохранителят, не по-малко унизен, зае мястото си отпред в колата.