Дълг на честта

— Имаме избор: да й предложим безплатен билет за вкъщи или можем да…

— МП, отговорът е не. — Райън затвори очи. Бе мислил по въпроса. Преди той беше човекът с безпристрастния поглед, ала видя снимка на момичето и въпреки че за кратко се опита да запази непредубедеността си, тя трая само докато се върна у дома и погледна децата си. Може би това бе недостатък, тази негова неспособност да планира използването на човешкия живот за подпомагане целите на родината му. Ако беше така, съвестта му нямаше да възрази срещу тази слабост. Освен това… — Да не би някой да си мисли, че тя може да действа като обучен шпионин? За бога, тя е едно объркано момиче, избягало от дома, защото получавало кофти бележки в училище.

— Джак, работата ми е да създавам възможности, забрави ли? — Разбира се, всяко правителство в света го правеше, даже и Америка в тези напредничави, феминизирани времена. Всеки твърдеше, че те са добри момичета, обикновено интелигентни, а много от тях и секретарки на държавна служба, които иначе работеха именно за тайните служби и изкарваха добри пари, служейки на правителството си. Райън изобщо не бе уведомен официално за операцията и искаше нещата да си останат така. Бъдеше ли уведомен официално и не възразеше ли, тогава какъв човек щеше да е? Толкова много хора смятаха, че висшите държавни служители са просто аморални роботи, които правят необходимото без угризения и без да ги измъчва съвестта. Може би някога е било вярно, възможно е все още да е за мнозина, но този свят бе различен, а и Джак Райън беше син на полицай.

— Ти си тази, която първа го каза. Не помниш ли? Това момиче е американска гражданка, която сигурно се нуждае от малко помощ. Да не се превръщаме в нещо, което не сме, а? Кларк и Чавес ли работят по задачата?

— Точно така.

— Мисля, че трябва да внимаваме, но и да предложим на момичето билет за дома. Ако каже „не“, тогава може би ще обмислим и други възможности, ала никакви своеволия. Тя получава честно предложение да отлети за дома. — Райън сведе поглед към краткия доклад на Кларк и го прочете по-внимателно. Ако идваше от другиго, нямаше да го приеме така сериозно, обаче познаваше добре Джон Кларк, беше отделил време да научи всичко за него. Някой ден това щеше да доведе до приятен разговор между тях.

— Ще го задържа. Смятам, че президентът също трябва да го прочете.

— Съгласна — отговори заместник-директорът на оперативния отдел.

— Получиш ли нещо подобно…

— Ще бъдеш известен — обеща Мери Пат.

— Идеята ти за БОДИЛ е добра.

— Искам Кларк да… Хм, може би да натисне малко повече, за да видим дали ще получи идентични мнения.

— Дадено — съгласи се Райън веднага. — Натискай толкова силно, колкото искаш.