Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Неколцина от нас се завтекоха нататък, решени да спрем побоя. Внезапно разнебитената врата на колибата се отвори с трясък, жената на Джоузеф изхвърча навън и припадна в краката ни. Беше гола. Дългата й коса бе раздърпана и сплъстена от кръв. Беше жестоко пребита с тояга, моравосини следи покриваха гърба, задните й части и краката й.
Тълпата се дръпна, разтреперена от ужас. Знаех, стряскаше ги и голотата й, и ужасните рани по тялото. По онова време голотата в Индия беше като тайна религия. Никой, освен лудите или светците не се показваше гол публично. Приятели в бордея ми доверяваха с непресторена откровеност, че са женени от години и никога не са виждали жените си голи. Всички изпитвахме жалост към жената на Джозеф. Обзелият ни срам изгаряше очите ни.
Тогава откъм къщата се разнесе крясък и Джоузеф излезе навън, залитайки. Памучните му панталони бяха наклепани с урина, а фланелката му — скъсана и мръсна. Диво и тъпо пиянство бе разкривило чертите му. Косата му бе рошава, а лицето — зацапано с кръв. Все още стискаше в ръце бамбуковата пръчка, с която бе пребил жена си. Той присви очи на слънцето, а после пред помътения му поглед попадна тялото на жена му, проснато между него и тълпата. Той я напсува и пристъпи напред, вдигнал пръчката за нов удар.
Тълпата ахна и шокът, който ни бе парализирал, се изпари. Втурнахме се да го спрем. Удивително, първи го стигна дребният Прабакер и налетя да избута много по-едрия мъж. Избиха пръчката от ръката на Джозеф и го повалиха на земята. Той се мяташе и крещеше, от устата му заедно със слюнката се лееше поток от яростни псувни. Няколко жени излязоха напред, виейки като на погребение. Те покриха жената на Джозеф с жълто копринено сари, вдигнаха я и я отнесоха.
Тълпата вече се готвеше да го линчува, но Касим Али незабавно пое командването. Той нареди на хората да се разпръснат или да се отдръпнат, а на мъжете, които държаха Джоузеф — да продължат да го притискат до земята. Следващата му заповед ме слиса. Мислех, че може би ще извика полиция или ще нареди да отведат Джозеф. Вместо това попита какво е пил и нареди да му донесат две бутилки от същото. Освен това поръча хашиш и шилом и каза на Джони Пурата да приготви лулата. Когато донесоха домашната шльокавица, която наричаха дару, той нареди на Прабакер и Джитендра да принудят Джозеф да пие.
Настаниха го сред кръг от силни млади мъже и му подадоха едната бутилка. Той ги изгледа подозрително, но после грабна бутилката и отпи продължително и жадно. Младежите около него започнаха да го тупат по гърба и да го насърчават да продължи да пие. Той удари още няколко глътки от изключително силното дару, а после се опита да го бутне, като заяви, че му стига толкова. Младежите започнаха да го принуждават. Смееха се, подиграваха го, долепяха бутилката до устните и вкарваха гърлото между зъбите му. Джони Пурата запали шилома и го подаде на Джозеф. Той дръпна, пи, дръпна отново. Около двайсет минути след като излезе от къщи с окървавената пръчка в ръка, Джозеф клюмна и се просна безчувствен на чакълената пътека.
Тълпата го погледа как хърка, а после постепенно се разпръсна по къщите и по работните си места. Касим нареди на групата младежи да останат в кръг около тялото на Джозеф и да го наблюдават внимателно, а после се оттегли за около половин час за предиобедната си молитва. Когато се върна, той поръча чай и вода. Джони Пурата, Ананд, Рафик, Прабакер и Джитендра бдяха в кръга. В групата бяха и един силен млад рибар на име Виджай и един здрав и жилав младеж, който теглеше двуколка, наричан Андкаара или Мрака заради лъщящата му черна кожа. Те разговаряха тихо помежду си, докато слънцето стигна зенита си и знойната дневна влага ни стисна в мокрия си юмрук.
Реших да си тръгна, но Касим Али ме помоли да остана и аз седнах в сянката на един платнен навес. Четиригодишната дъщеря на Виджай Сунита ми донесе чаша вода, без да съм поискал. Благодарно отпих от хладката течност.
— Цангли мулги, — цангли мулги — благодарих й на марати. Добро момиче, добро момиче.
Сунита се зарадва, че ми е угодила, и ме изгледа с нацупена усмивчица. Беше облечена с алена рокля, отпред с надпис „Нахалните ми физиономии“ на английски. Забелязах, че роклята е скъсана и й е малка, и си отбелязах наум да купя дрехи за нея и за още няколко деца от евтиния пазар за дрехи, известен като Улицата на модата. Отбелязвах си го всеки ден, всеки път, когато разговарях с умните и щастливи деца в коптора. Тя взе празната чаша и припна. Металните звънчета на глезените й зазвъняха малка мелодия, щом босите й краченца зашляпаха по камъните.