Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
— Беше ми приятно да работим заедно, хлапе — заяви Кърнс. Той протегна ръка, а Дани Бейли я стисна здраво в знак на солидарност и след миг и двамата изчезнаха.
Глава 44
— Оплели сме те в мрежите си? — изкрещя Моли. — Ние сме те оплели в мрежите си? Наистина ли си толкова самовлюбен, че си въобразяваш, че всичко това се случва заради теб?
— Да, защото през цялото време се оказвам в центъра на събитията — отвърна Ноа. — За бога, Моли, твоите хора за малко да ме убият, затова прости ми, че приемам нещата толкова лично.
— Холис остана при теб през цялото време, докато не дойдоха да те приберат. Той се погрижи да не ти се случи нищо лошо. Съжалявам, че в момента те боли главата, но никой никога не се е опитвал да те убие.
— Думите ти ужасно ме успокоиха. Знаеш ли, хората ти наистина са невероятни. Тази сутрин баща ми ми каза, че ще се случи нещо, което ще промени света из основи. И аз си помислих, добре, сигурно става въпрос за сериозно раздвижване на пазара, или за начало на нова война в Южна Азия или в Близкия Изток, или дори си представих, че няколко самолета могат да се блъснат в някоя висока сграда, както стана последния път, когато всичко се промени завинаги. А майка ти ме помоли да ти помогна и да те отведа на безопасно място — продължи той и размаха листчето в ръката си — и аз, като пълен идиот, те оставих да ме закараш точно там, където най-малко би трябвало да бъдем в този момент.
— Тук съм, за да предотвратя събитията, ако мога.
— Не можеш — изкрещя й той. — Отвори си очите, за бога! Те са силни и всемогъщи, а ти не разполагаш с нищо. Единственото, което ще постигнеш, е да ни арестуват и двамата, или да ни убият и да ни заровят в някоя дупка в пустинята.
— Длъжна съм да опитам.
— Не си длъжна да опитваш. Казах ти и преди, и двамата можем да се измъкнем от тази каша. Сам не мога да повярвам на думите си, но все още искам да ти помогна. Все още мога да уредя да отидем в онази къщичка в гората или където другаде поискаш, докато бурята отмине.
— Как се осмеляваш отново да споменаваш къщичката в гората? Какво си въобразяваш, че аз не бих искала да отида там ли? Или че не бих искала да съм с теб? Мислиш ли, че и аз не се страхувам и че понякога, докато лежа в леглото си нощем, не ми се иска да зарежа всичко и никога повече да не се тревожа за хора като баща ти и за плановете им да променят света?
— Колкото и да ти е неприятно да ми позволиш да се погрижа за теб, мисля, че това все пак е по-добре, отколкото да пожертваш живота си напразно, не е ли така?
Изражението на Моли се промени. Тя пое дълбоко дъх и заговори много по-спокойно:
— Преди да слезем от самолета, ти каза, че най-накрая си разбрал за какво се боря.
— Така е.
— Не е така, Ноа. И представа си нямаш за какво става въпрос. Според теб достатъчно ли е да знаеш истината? Много хора знаят истината, но това нищо не променя. И днес, след като двайсет и осем години си се носил безметежно по течението на живота и си получавал всичко, което си поискал от страната си, без да си дал нищо в замяна, днес ти ми казваш, че си получил просветление и аз трябва да съм особено впечатлена от това.
— А не е ли така?
— След като веднъж си осъзнал истината — отвърна Моли, — трябва да живееш според нея. Ето това се опитвам да правя аз.
Тя хвърли поглед в огледалото за обратно виждане и замръзна на мястото си.
Ноа се обърна и погледна през задния прозорец на колата. Виждаше се какво става на мили зад гърба им, а в края на дългия път, близо до хоризонта, проблясваха светлините на полицейска кола.
Моли продължи да шофира все така бързо и целеустремено, както и преди, но сега по лицето й беше изписано нещо, което Ноа не бе виждал преди. Моли се страхуваше. Но той знаеше, че тя не се страхуваше от полицията, не се страхуваше от затвора, нито от това, че можеше да загине за каузата, в която вярваше, не се страхуваше дори от Артър Гарднър. Страхуваше се, че бе дошъл краят на нейната битка.
В живота на Ноа бе имало повратни моменти, чието приближаване той бе предусещал месеци по-рано, но този повратен момент възникна съвсем неочаквано. Само преди секунда той бе от едната страна на барикадата, животът му течеше спокойно и вярваше в това, в което винаги си е мислил, че вярва. След това премигна с очи и се озова от другата страна, събуди се и осъзна в какво ще вярва оттук нататък. Пътят пред тях се стесняваше и преминаваше по тесен мост, дълъг няколкостотин метра, който пресичаше не особено дълбоко дере.