Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
— И са изчаквали да дойде подходящият момент, когато ще им трябват двама грешници като нас — прекъсна го Дани. — Откачалката от интернет, който вярва в разни конспиративни теории, е подтикнал тези главорези към насилие, а самотният, побъркан бивш агент от ФБР му е помогнал да осъществи плана си.
— Нямам представа кой стои зад всичко това, но в момента ние прецакахме техните планове.
— Засега. Онзи зад волана кара така, сякаш си е наумил на всяка цена да стигне някъде, но ако за момент размисли трезво и реши да спре и да провери какво става в камиона, с нас е свършено. Нямаме оръжие и той ще ни застреля като животни в клетка. След това вечерта ще пристигне във Вегас и ще направи онова, което си е наумил. Не можем просто да седим и да чакаме.
Кърнс погледна Дани:
— Какво предлагаш да направим?
За момент камионът намали скоростта си, след това зави по друг, доста по-равен път, и отново се понесе бързо.
— Имам една идея — каза Дани, — но не знам дали ще ти хареса.
Той се приближи до задната врата на камиона, където, привързана за едната страна на каросерията, стоеше бомбата, която бяха донесли, и направи знак на партньора си да го последва. Когато Кърнс седна и внимателно намести ранения си крак, Дани клекна до него и махна найлона, с който бе покрито устройството. Той взе ключовете, прикрепени с лепенка до задействащия панел, и ги подаде на Кърнс.
Ако една от тези бомби беше истинска, то тогава беше съвсем логично и другата да е истинска. Имаше само един начин да узнаят дали това в действителност беше така.
— Хайде да започваме — каза Кърнс.
Вкара двата ключа в контролния панел, завъртя ги на четвърт оборот и натисна бутона, на който пишеше ЗАРЕЖДАНЕ. Жълтите светлинки се появиха една по една и след малко засветиха в зелено. Чуваше се тихият шум от зареждането на електронното устройство.
След като координатите са били зададени веднъж, не беше никак трудно да се промени целта, като се използва сензорният екран на GPS-а на детонатора. Разбира се, не избраха някакъв адрес, а едно празно място на около три мили по-нататък по пустия път, по който пътуваха.
Възрастният мъж запали цигара, извади още една от пакета и я подаде на Дани.
— Не, казах ти вече, отказах ги преди пет години.
— Хайде стига, това е специален случай.
— Заклех се пред една стара приятелка, че няма да пуша. Ако някога видиш тази жена, Стюарт, ще разбереш защо не мога да наруша клетвата си.
— Щом е така, разбирам какво имаш предвид.
Лицето на Кърнс се изкриви от болка, когато се опита да премести крака си. Той облегна глава на металната стена на каросерията и затвори очи.
— Хей — подвикна му Дани и изчака партньорът му да го погледне. — Онази вечер, когато ми разказваше за кариерата си във ФБР, каза, че след всичко, на което са те подложили, не знаеш защо още продължаваш с мисията си.
— Точно така.
— Ще ти кажа защо, човече. Заради това, което се случва тази вечер. Спомняш ли си какво каза, когато те накараха да сложиш ръка върху Библията и да се закълнеш?
— Беше толкова отдавна, чакай, да видим дали още си спомням нещо… „Заклевам се тържествено — започна Кърнс тихо, — че ще спазвам Конституцията на Съединените американски щати, ще я защитавам от всички нейни врагове, външни и вътрешни, и ще й остана верен докрай.“
— По дяволите, точно така.
— Ами ти?
— Аз ли? О, за мен това е идеалният начин да си отида. Колкото повече разсъждавам по въпроса, толкова повече се убеждавам, че вече започнах да омръзвам на хората от моето движение. То дори вече не е мое. Ако хора, като онези, с които се срещнахме днес, са съгласни с думите ми, то тогава нещата, които говоря, не са правилни. И знаеш ли какво, Стюарт? Преди много, много години аз обрекох живота, богатството и честта си на тази страна и сега е дошъл моментът да пожертвам и трите наведнъж.
Кърнс дръпна още веднъж от цигарата си и я загаси в металния под на камиона.
— Има ли значение, че никой никога няма да разбере какво направихме ние с теб тази нощ?
— Все някой ще се досети. Някой като мен. Не че останалите ще му повярват.
Електронното устройство до тях издаде силен звук. Под думите Близост до целта светна яркочервена лампа.