Опасно наследство

— Tu cherches une femme?37 — повтори гласът.

Идваше откъм ниска входна врата, Адам беше навлязъл в лошо осветена тясна улица. Няколко мъже на неопределена възраст вървяха безцелно по тротоара. Той ги бе изгледал подозрително и бе продължил в тъмнината.

— Какво? — каза Адам и отстъпи към платното. Сетивата му се изостриха от неочаквания звук.

— От Британия, да? Момиче ли търсиш? — Гласът беше с определен френски акцент.

— Ти говориш английски? — попита Адам. Все още не виждаше ясно жената.

— При моята професия трябва да знаеш много езици, cheri, иначе ще гладуваш.

Адам се опита да свърже мислите си.

— Колко вземаш за една нощ?

— En, bien38, но още не е полунощ — каза момичето. — Така че ще трябва да взема двеста франка.

Въпреки че нямаше пари, Адам се надяваше момичето да го заведе някъде на безопасно място.

— Ще ти дам.

— D’accord39 — каза момичето и излезе на светло.

Адам се изненада, като видя колко е привлекателна.

— Хвани ме под ръка и ако минем покрай полицай, кажи само „Ма femme“40.

Адам се запрепъва напред.

— Май се прекалил с пиенето, cheri. Няма значение, можеш да се облегнеш на мен.

— Не, просто съм уморен — каза Адам. Едва успяваше да върви в крак с нея.

— Бил си на прием в посолството, нали?

Адам се обърка.

— Не се изненадвай, cheri. Повечето от редовните ми клиенти са от посолствата. Те не могат да си позволят случайни връзки, tu comprends41?

— Вярвам ти.

— Апартаментът ми е зад ъгъла — каза тя.

Адам беше сигурен, че може да стигне дотам, но когато видя блока и стълбите, пое дълбоко въздух. Успя да стигне само до входната врата.

— Аз живея на последния етаж, cheri. Чудесен изглед — каза ясно тя, — но се страхувам — как го казвате — няма асансьор.

Адам не отговори, а само се облегна на стената. Дишаше дълбоко.

— Ти си fatigue42 — каза тя.