Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
— Не се опитвайте да изкопчите благодарност от тяхна страна — прозвуча гласът на Мадам зад нас. — От къде на къде ще започнат да ни благодарят? Дошли са, за да получат още повече. Нима имат представа каква борба сме изнесли на гърба си заради тях, какво сме им дали през всичките тези години? Мислят си, че им е дошло от Господ. Нима са знаели нещо, преди да дойдат тук? А сега изпитват единствено разочарование, защото не сме им осигурили всичко, максимума.
Известно време мълчахме. После отгоре долетя шум и на вратата отново се позвъни. Мадам се появи от тъмнината и се отправи към коридора.
— Този път вече трябва да са те — предположи госпожица Емили. — Ще се приготвя. Но вие не бързайте да си тръгвате. Трябва да свалят шкафчето по стълбите. Мари-Клод ще гледа да не го повредят.
Двамата с Томи не можехме да повярваме, че това е краят. Продължавахме да седим на местата си, при това не виждахме кой ще помогне на госпожица Емили да стане от инвалидния стол. За миг ми хрумна, че може да се опита да стане и сама, ала тя не помръдваше — седеше както преди, приведена напред, и внимателно се вслушваше. После Томи каза:
— Значи наистина няма такова нещо. Нито отсрочки, нито каквото и да е друго.
— Томи — измърморих аз и го погледнах укоризнено.
Но госпожица Емили ласкаво промълви:
— Да, Томи. Няма такова нещо. Животът ви трябва да продължи по общите правила.
— Вие твърдите, госпожице, че всичко, с което сме се занимавали, всички часове и работата ни в клас, е било само за онова, което ни обяснихте, така ли? И за нищо друго? — попита Томи.
— Осъзнавам, че може да останете с впечатлението, че сте били пионки в нечия игра — каза госпожица Емили. — Да, възможно е да ви хрумне нещо подобно. Но трябва да се съгласите, че сте пионки, на които им е провървяло. Съществуваха определени условия, сега те липсват. В нашия свят понякога се случват и такива неща, какво да се прави! Мненията и чувствата на хората се мятат ту на една, ту на друга страна. Стана така, че израснахте в един определен момент от този процес.
— Твърдите, че това е една от тенденциите, които периодично идват и си отиват — намесих се аз. — Вероятно е така. Но за нас това е целият ни живот.
— Да, имате право. Но не забравяйте: на вас ви е било по-добре, отколкото на мнозина преди това. И кой знае какво ги очаква другите, които идват след вас. Много съжалявам, скъпи възпитаници, но сега трябва да ви оставя. Джордж! Джордж!
Ала не последва никаква реакция: в коридора бе доста шумно и очевидно Джордж не я чу. Внезапно Томи попита:
— И госпожица Люси напусна заради това, така ли?
Отначало ми се стори, че въпросът не достигна до ушите на госпожица Емили, чието внимание бе съсредоточено в онова, което ставаше в коридора. Тя се облегна назад в стола си и бавно го задвижи към вратата. Но в стаята имаше толкова много масички и столчета, че нямаше откъде да мине. Тъкмо се канех да скоча и да разчистя пътя й, когато тя внезапно спря.