Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
Не ми се искаше да погледна към Томи. Бях удивително спокойна и макар думите на госпожица Емили да целяха да ни съкрушат, в тях съзирах нещо, което обещаваше да има продължение: тя не ни каза всичко, същността на нещата си оставаше все още скрита. Дори допусках, че послъгва. Затова попитах:
— Правилно ли ви разбрах, че няма отсрочки? И че вие нищо, ама нищичко не можете да направите?
Тя бавно поклати глава.
— Слухът няма никакви основания. Съжалявам много, повярвайте ми.
— А преди? — попита Томи. — Преди закриването на Хейлшам?
Госпожица Емили продължи да клати глава.
— Не, никога. Дори преди скандала с Морнингдейл — дори когато смятаха Хейлшам за пътеводен фар, за пример да се постигнат по-добри резултати, повече хуманизъм, — дори тогава не е имало нещо подобно. Трябва да сме съвсем наясно по този въпрос. Слухът е сладка илюзия и нищо повече. Господи! Нима вече идват за шкафчето?
На вратата се позвъни и по стъпалата се чуха стъпки — някой слизаше да отвори. После от тясното коридорче се разнесоха мъжки гласове и Мадам напусна тъмното пространство зад нас, прекоси стаята и излезе. Госпожица Емили се бе наклонила силно напред в инвалидния си стол и напрегнато слушаше. След малко каза:
— Не, не са те. Пак е онзи ужасен човек от фирмата, която се занимава с интериора. Мари-Клод ще се разправя с него, така че, скъпи мои, разполагаме с няколко минути. Има ли още нещо, за което искате да говорите с мен? Разбира се, това е строго забранено, Мари-Клод дори не биваше да ви пуска вътре в къщата. А аз трябваше да ви изгоня навън още в първия миг. Ала Мари-Клод вече не е същата радетелка за съблюдаване на правилата — впрочем и аз престанах да бъда такава. Ето защо, ако искате да останете още малко — моля!
— Ако това е само неверен слух, защо ви бяха нужни нашите работи? — попита Томи. — Или не е имало и Галерия?
— Галерия? Е, в този слух имаше зрънце истина. Галерията съществуваше и, може да се каже, че все още съществува. Сега тя се намира тук, в тази къща. Разбира се, трябваше да се отърва от част от нещата, за което съжалявам. Просто мястото беше недостатъчно. Но, както виждам, вие искате да разберете защо сме ги събирали.
— Не само това — тихо допълних аз. — Защо е било нужно изобщо да създаваме произведения на изкуството? Защо са ни учили, поощрявали, защо са ни карали да рисуваме, да лепим, да съчиняваме? Ако в бъдеще са ни очаквали само операции, а после смърт, защо са ни били всички тези уроци? Книгите, дискусиите?
— И защо е бил нужен Хейлшам изобщо? — долетя гласът на Мадам от коридора; тя отново прекоси гостната и се скри в тъмната част на помещението. — Това е същината на въпроса.
Госпожица Емили я проследи с поглед и се загледа там, някъде зад гърбовете ни. Искаше ми се да се обърна и да видя изражението на Мадам, но не го направих: чувствах, че почти като в Хейлшам ние трябваше да съсредоточим вниманието си само напред. След малко госпожица Емили каза:
— Наистина, защо ни е бил нужен Хейлшам? Напоследък Мари-Клод много иска да зададе този въпрос. Но не толкова отдавна, преди делото „Морнингдейл“, и през ум не й минаваше да попита нещо такова. Не й хрумваше дори на сън. Не ме гледайте така, Мари-Клод, прекрасно го знаете! В онези времена този въпрос можеше да бъде зададен от един-единствен човек на света — от мен. Много преди „Морнингдейл“ аз непрекъснато се питах същото. Така осигурявах спокойствието на всички вас, Мари-Клод. На всички — не само на настойниците, но и на възпитаниците. Грижи, въпроси — всичко поемах на собствения си гръб. И докато бях твърда, у вас не възникваше ни най-малко съмнение. Но сега, мило момче, вие ни зададохте някои от същите тези въпроси. Ще отговоря на най-простия от тях и може би това ще даде отговор и на останалите. Защо избирахме ваши произведения? Защо го правехме? Вие, Томи, казахте нещо много интересно, когато разговаряхме с Мари-Клод. Обяснихте го с факта, че изкуството показва истинската ви същност. Вашата душевност. Нали така се изразихте? Е, не сте далече от истината. Тъкмо затова правехме подбор на вашите работи — защото се надявахме, че те трябва да разголват душите ви. Или, по-точно казано, да докажат, че наистина имате душа.