Прилепът

Свещеникът посипа гроба с пръст по лутерански обичай. Предварително обясниха на Хари, че Ендрю е принадлежал към Англиканската църква — църквата с най-много последователи в Австралия наравно с католическата. Досега обаче Хари бе присъствал едва на две погребения и не забелязваше особени разлики с норвежките церемонии. Прилика откриваше дори в атмосферните условия. Когато погребваха майка му, над Западното гробище препускаха застрашителни синьо-сиви облаци, но за щастие бързаха твърде много, за да завалят над главите на опечалените. В деня на погребението на Рони грееше слънце. Но тогава Хари лежеше в болницата със спуснати завеси, защото от светлината получаваше главоболие. Точно както и днес, тогава навярно по-голямата част от уважилите церемонията са били полицаи. Нищо чудно дори да са изпели същия псалм: „По-близо, Господи, до Тебе!“.

Присъстващите се пръснаха, поеха към автомобилите си, а Хари тръгна зад Биргита. Тя спря, за да му позволи да я настигне.

— Имаш болен вид — отбеляза тя, без да го поглежда.

— Нямаш представа на какво приличам, когато съм наистина болен.

— Тогава нямаш ли болен вид? Просто отбелязах какво виждам. Болен ли си в крайна сметка?

Поривът на вятъра залепи вратовръзката за лицето му.

— Малко. Не много. С тази коса, която се вее… в лицето ми приличаш на медуза „лъвска грива“ — Хари отлепи червен кичур от устата си.

— Радвай се, че не съм jelly box-fish — усмихна се Биргита.

— Какво?

— Jelly box-fish. Морска оса. Тази медуза се среща в някои части на Австралия. Много по-ужасна е от лъвската грива…

— За jelly box-fish ли говорите? — обади се някой зад гърба им. Хари се обърна. Тууомба.

— Здрасти — поздрави го Хари и на английски му обясни, че асоциацията със страховитата медуза е породила косата на Биргита, полепнала по лицето му.

— Ако наистина беше морска оса, кожата ти вече щеше да се нашари с червени линии и щеше да крещиш, все едно те налагат с камшик — обясни Тууомба. — А след няколко секунди щеше да колабираш, отровата щеше да парализира дихателните ти пътища, щеше да получиш белодробна недостатъчност и — ако не ти окажат незабавна помощ — да умреш от извънредно болезнена смърт.

Хари вдигна отбранително ръце пред себе си.

— Признателен съм ти за информацията, но мисля, че днешният сблъсък със смъртта ми е предостатъчен за доста време напред.

Тууомба кимна. Беше облечен в черен копринен смокинг с папийонка.

— Това е единствената ми дреха, която наподобява костюм — поясни той в отговор на погледа, който му отправи Хари. — Пък и го наследих от него — той кимна към гроба. — Не сега, разбира се, а преди няколко години — додаде Тууомба. — Ендрю ми го подари, защото му умалял. Измисли си го, разбира се. Не искаше да признае, но аз знаех, че си е купил този смокинг, за да го облече на официалния прием след края на австралийското първенство по бокс. Навярно се е надявал с мен смокингът да преживее онова, което не е успял да преживее с него.