Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
— Да?
— Това е… — Стюре прокара пръст по плота на масата, сякаш се опитваше да върне времето назад. — Много странно. Или пък напълно нормално. Не съм сигурен.
— Кажи ми най-накрая за какво става дума?
— Ами нали знаеш, книгите ѝ. За бобъра Брюно. Имаш ли ги тук?
Бяха им дали по цял кашон с безплатни бройки от всеки том. Давид извади по един екземпляр и ги сложи на масата. Стюре отвори „Бобърът Брюно откри своя дом“ и посочи към картината, която изобразяваше мястото на бъдещия му бент. Мигът, в който открива, че Водният дух също живее в езерото.
— Водният дух — продължи Стюре и посочи неясната сянка във водата. — Срещала го е. Това започнах да ви разказвам, когато… — възрастният мъж сви рамене. — Тогава едва не се удави. Няколко дни по-късно ми сподели, че… при нея дошло някакво същество.
Давид кимна.
— И на мен го е разказвала. Имала чувството, че трябвало да я прибере. Водният дух.
— Да — каза Стюре. — Тогава… не знам дали самата тя си спомня още, но докато беше малка, го наричаше Рибаря.
— Не, никога не ми е споменавала това име.
Стюре продължи да прелиства книгата.
— По-късно винаги го наричаше Водния дух или просто Нещото, затова си помислих, че може и да е забравила.
— Но сега отново използва Рибаря.
— Да. Спомням си, че… един вид я насърчавахме. Мислехме, че ще ѝ помогне. Нарисува сума ти картини с него. Още тогава обичаше да рисува. И то много.
Давид отиде до гардероба в коридора, извади кашона със стари документи, вестници и рисунки. Спомени от детството на Ева. Тази загадка го поободри малко. Трябваше да открие отговора. Остави кутията на масата и заизважда старите учебници, снимки и рисунки. Стюре подържа доста дълго някои от тях, разгледа с въздишка снимката на десетгодишната Ева с щука в ръце.
— Тя я хвана — продължи Стюре. — Съвсем сама. Помогнах ѝ само да я издърпа. — След тези думи възрастният мъж разтри очи. — Беше… хубав ден.
Продължиха да ровят из кашона. Някои от рисунките имаха дата. Още те разкриваха големия ѝ талант. Едва деветгодишна, Ева вече можеше да изобразява животни и хора много по-добре от Давид сега.
Накрая откриха каквото търсеха.
Една-единствена рисунка от 13 юли 1975. Стюре разгледа набързо и останалите листа, но от Водния дух нямаше и следа.
— Повече бяха. Сигурно ги е хвърлила.
Избутаха останалите неща настрани, а Давид се приближи до Стюре, за да може по-добре да разгледа самотната рисунка по средата на масата.
Стилът на Ева бе още съвсем детински — рибите бяха изобразени като черни черти, а малкото момиченце, вероятно самата тя, имаше непропорционално голяма глава. Вълнистите линии над нея разкриваха, че се намира под водата.
— Усмихва се — рече Давид.
— Да, така е. Усмихва се.
На личицето ѝ се кипреше огромна усмивка, нетипична за детска рисунка. Покриваше го почти наполовина. Нямаше съмнение, че това е едно щастливо дете.
Трудно им бе да разберат на какво се дължи това щастие, като се има предвид кой стоеше до нея. Водният дух или Рибарят. Бе най-малко три пъти по-едър от нея. На мястото на лицето му имаше тъмен овал. Ръцете и краката приличаха на бодлива тел, сякаш цялата фигура бе наелектризирана.
Стюре заговори пръв.
— Каза ми, че не е могла да го разгледа добре, защото непрекъснато променял формата си.
Давид не отговори. Не можеше да откъсне поглед от един детайл на картината. Цялата фигура бе размазана, но не и ръцете. Човек ясно можеше да види всеки един от пръстите им, който завършваше с голяма кука, насочена към усмихнатото момиченце.
— Тези куки — попита Давид. — За какво са?
— Ходихме доста често за риба, когато беше малка — отвърна му той.
— И какво?
— Ами каза ми, че искал да я хване с тях, но не успял. — Стюре посочи пръстите на Рибаря. — В действителност били по-малки, но успяла да ги види ясно.
Продължиха да гледат рисунката мълчаливо. Накрая Давид рече:
— И въпреки това се усмихва.
— Да. Така е.
Остров Гредьо, 17,45
Малер спря лодката при кея на остров Гредьо в шест без петнайсет. Забърза напред към магазина и успя да влезе вътре няколко минути преди да го затворят. Купи мляко с дълъг срок на годност, консерви със супа и няколко различни соса. Макарони и тортелини. Хляб и сирене крема.
Напълни тубите с прясна вода от чешмата зад магазина. В този миг си спомни, че на брега имаше количка с надпис „Магазин за хранителни стоки «Гредьо»“. Едва сега разбра за какво я използваха хората. Зачуди се как да постъпи — дали да се върне и да я вземе, или да се опита сам да свали двете четирийсетлитрови туби и торбите с храна.