Когато мъртвите се пробудят

— Здравейте, сладури! — извика един от младежите.

— Оо — промълви друг, а пред очите на Флора се изниза кадър от филма „Заразно зло“. Последваха го още много сцени от различни филми и игри. Затова бяха дошли тук — да се позабавляват малко.

„Не мога…“

Преди да успее да вземе съзнателно решение — мислите на младежите я объркваха, — Флора инстинктивно се изправи и извика:

— Ехо!

Младежите се обърнаха едновременно към нея и придобиха съвсем комичен вид. Флора излезе на светло. Краката ѝ трепереха и колкото и да се напрягаше, не можеше да ги накара да спрат. Тръгна напред към уличната лампа и отново спря.

— Искам само да знаете, че ви наблюдавам — рече им тя.

Не можа да измисли нищо друго. Същевременно знаеше, че гласът и мислите ѝ издават страха ѝ. Младежите бяха дошли тук с една-единствена цел — да унищожават. В съзнанието им нямаше място за състрадание или срам.

— Момиче! — извика един от тях.

Флора усети как и петимата забиха жаден поглед в тялото ѝ, почувства и сластта им, желанието да я скъсат от чукане сега или след като довършат започнатото. Отстъпи инстинктивно назад.

— Прибирай се вкъщи да си лягаш — извика ѝ водачът им и замахна с бухалката към нея. — Иначе рискуваш да се опариш.

— Не можете да постъпите така!

Младежът се усмихна широко. Косата му бе зализана назад, усмивката — някак заучена. Носеше светлосиня риза и изискани дънки. Всички младежи бяха облечени в един и същи стил и приличаха по-скоро на студенти от Висшия икономически институт43, отколкото на банда, тръгнала на линч. Сякаш излизаха от някой банкет и им се искаше още да се позабавляват.

— Цитирай ми кой закон го постановява… — продължи младежът, а в съзнанието на Флора изкристализира образът на по-възрастен мъж, вероятно баща му, който седеше, облечен в костюм, край кухненската маса и тържествено заявяваше, че „докато законът не се промени, пробудените са напълно беззащитни; все пак официално се водят мъртви“. В този миг един от приятелите му го прекъсна и извика:

— Маркус, внимавай!

Докато младежите гледаха Флора, пробудените бяха започнали да се приближават към тях, водени от омразата им. Пръв ги достигна един дребен старец, с цяла глава по-нисък от въпросния Маркус. Той протегна ръце и го хвана за ризата.

Ризата изпращя, Маркус отскочи назад, погледна дупката и извика:

— Как смееш да късаш дрехите ми, проклетнико!

След това замахна с бухалката към главата на мъртвеца.

Тя се стовари със съвършена прецизност върху ухото на пробудения. Чу се пукане, като от счупен сух клон, старецът полетя назад, завъртя се във въздуха и се строполи върху асфалта с главата надолу.

Маркус вдигна ръка във въздуха като за „дай лапа“ и един от другарите му отвърна на жеста му. В следващия миг всички заедно се нахвърлиха върху плячката си.