По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Днес летеше за дома. Замисли се за Кени, който не се бе поколебал да я защити – рицарска постъпка, която не само бе унищожила задълго, ако не завинаги, шансовете му да се върне на игрището, но завинаги бе опетнила репутацията му пред обществото. Само да не се бе намесил! Но благородството бе част от характера му, така както и ексцентричното му чувство за хумор. Тя знаеше, че страстната им афера неминуемо ще приключи, но никога не си бе представяла, че ще свърши така, че да му причини такова огромно зло.
Налагаше се да побърза, ако искаше да стигне навреме до далаското летище. Трябваше да си вземе душ и да се преоблече, но първо бе длъжна да свърши нещо друго.
Десет минути по-късно Ема седеше зад волана на колата на Патрик и пълзеше към града по шосето, което, слава богу, днес бе съвсем пусто. Съсредоточила цялото си внимание да се придържа към правилната страна на пътя, Ема се зарече, че оттук нататък ще се постарае сама да шофира. Може би никога нямаше да се чувства спокойно в кола, но повече нямаше да се поддава на страха от автомобилите. Веднага щом се върне в Англия, щеше да се сдобие с шофьорска книжка.
Рецепционистката в хотела се оказа привлекателното червенокосо момиче, с което Тед флиртуваше в „Роустабаут”. Тя позна Ема и с готовност й съобщи номера на стаята на Хю.
След като почука на вратата, Ема отстъпи настрани, за да не я видят през шпионката.
— Румсървис – изрече с провлачен тексаски говор.
Изминаха няколко секунди. Тя чу тътрене на крака и изщракване на ключалките. Вратата се отвори.
— Не съм поръчвал… – Хю замръзна, като я видя.
Върху шишкавото му тяло бе наметнат копринен халат, изпод който се подаваха краката му в пижама с кралско пурпурна разцветка. Младата жена злорадо отбеляза наум, че синината върху брадичката му е далеч по-ярка от нейната.
— Махай се от тук! – Малките му очички огледаха тревожно коридора зад нея и тя осъзна, че той се страхува да не зърне Кени.
Промуши се покрай него в стаята.
— Сама съм.
Бедингтън затръшна вратата зад нея, явно очаквайки Кени всеки миг да се материализира.
— Той е луд! Ако знаех, че му хлопа дъската, когато първия път разговарях с него, никога нямаше да… – Млъкна и месестите му устни се свиха обвинително. – Имаш ли представа на какво огромно унижение ме подложи?
Пристъпи заплашително към нея. Здравият разум й заповядваше да избяга, но Ема не помръдна от мястото си.
— Ако ме докоснеш, ще се разпищя така, че всички в хотела ще ме чуят. Това ли искаш?
Той я изгледа свирепо, но не приближи повече.
— Губиш си времето. Нима наистина си въобразяваш, че ще се оженя за теб, след като вече зная колко си извратена?
Устните му се извиха, сякаш току-що бе изплюл отрова. Ако наистина беше лесбийка, поведението му щеше да й се стори безкрайно оскърбително. Херцогът прокара ръка през редките си мазни кестеняви коси, но вместо да ги приглади, те щръкнаха нагоре, оформяйки нещо, което поразително й заприлича на дяволски рога.
— И не си и помисляй да се върнеш в „Сейнт Гъртруд”, защото вече те уволних. Ако кракът ти посмее да стъпи отново върху моята собственост, ще заповядам да те арестуват за нахлуване в частен имот.
— Разбира се, че ще се върна. Всичките ми вещи са там.
— Ще наредя да ги опаковат и да ти ги изпратят.
Дори нямаше да има възможност да се сбогува с колегите и момичетата. Но сега нямаше време за това. Беше длъжна да се съсредоточи върху главното: момичетата, чиято съдба зависеше от нея.
— Много добре, Хю. Но ако не желаеш в „Сейнт Гъртруд” да настане хаос, предлагам да назначиш на мое място Пенелопи Бригс. Тя е изключително компетентна и ще свърши отлична работа.
— Онази червендалеста жена? С отвратителния ревящ магарешки смях?
Пенелопи наистина беше прекалено гръмогласна, но беше жизнерадостна, с добро сърце и невероятно умна. Като чу да говорят така за нея, Ема кипна, но се постара да се овладее.
— Тя се разбира прекрасно с преподавателите и момичетата. Освен това е много експедитивна. Не би могъл да намериш по-добра директорка.
— С изключение на мен – искаше да добави. – Аз съм най-добрата директорка, която някога е работила в „Сейнт Гъртруд“
Хю сви рамене.
— Тъй като няма да се задържи дълго на поста, предполагам, че няма кой знае какво значение.
— Какво имаш предвид?
— Възнамерявам да продам училището на строителен предприемач, Ема – изгледа я самодоволно херцогът. – Доколкото си спомням, вече ти споменах за подобна възможност – додаде злорадо.
— Жалък червей.
— Не мисля, че имаш право да раздаваш квалификации, точно ти, жалко подобие на жена. И те предупреждавам да не тръбиш на всеослушание за перверзните си. Не желая някой да узнае, че една долна лесбийка е била директорка на „Сейнт Гъртруд”.