![Върховното кралство [Рицарят] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/3/vrhovnoto-kralstvo-ricaryat-download.jpg)
Върховното кралство [Рицарят]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:
— Браво — каза Лорн, когато завършиха битката.
— Благодаря.
Вард се беше задъхал, но ръката му не беше отслабнала, както Лорн можа да си даде сметка.
— Ти не искаше само да изпробваш ризницата, не е ли така? — попита старият кралски ковач.
— Не — призна Лорн. — Извинявай.
— Не се извинявай. Разбирам.
В ковачницата настъпи тишина, докато Дарил помагаше на Лорн да свали ризницата. Лорн и сам можеше да се справи, но юношата приемаше ролята си на оръженосец твърде на сериозно. А оръженосците помагат на рицарите да свалят доспехите си, нали така? Лорн и Вард се спогледаха и се сдържаха да не се усмихнат.
Накрая Дарил си тръгна със заповед да я смаже, за да омекне кожата и да предпази стоманените халки.
— Следващата ризница, която ще направиш, ще бъде твоята — каза Лорн от прага на ковачницата. — Другите ще дойдат при теб да им вземеш мярка…
— Разбрано.
— Може би скоро ще имаме нужда от тези ризници, Вард.
— Зная.
Също като Лорн Вард предчувстваше, че Андара няма да стои дълго време, без да предприеме нещо срещу тях. За момента се задоволяваше да наблюдава Черната кула и нейните обитатели, докато неговите стражи бяха повече от всякога из Червените павета, поради което над квартала тегнеше мълчалива заплаха.
— Тази вечер мислиш да ходиш при Сибелиус, нали?
Лорн потвърди.
— Вече закъснях.
Отначало се беше помъчил да изучава сам, след вечеря, документите, които главният архивар му изпращаше. Но тъй като беше много уморен, често заспиваше над някой текст на закон или на коментар на непознат откъс от Хрониките. Така че придоби навика да ходи при Сибелиус, който му четеше и обясняваше важните текстове. По такъв начин Лорн се уверяваше в законността на своите прерогативи на Пръв рицар на кралството и откриваше какво беше представлявала Ониксовата гвардия. Създадена и разпусната от Ерклант I, тя се беше превърнала в легенда и като че ли принадлежеше на едно героично и недействително минало. Но в задълженията и правата на този елитен отряд нямаше нищо въображаемо.
— Бъди предпазлив — посъветва го Вард.
— Ще се върна преди полунощ.
— Кажи на Логан да дойде с теб. Така или иначе той никога не спи.
— Щом искаш. Но не вярвам Андара да се нахвърли направо върху мен.
— Отваряй си все пак очите.
— Обещавам.
Лорн си тръгна усмихнат.
— И вземи Логан със себе си! — извика му Вард от ковачницата.
Глава 11
Неприятностите започнаха една сутрин, когато Сарн пристигна със закъснение, спря работата по строежа и поиска да говори насаме с Лорн.
— Какво става? — разтревожи се Дарил, като видя сериозното изражение на баща си.
Но той не му отговори и последва Лорн в главната кула, където двамата се затвориха.
— Всичко ще е наред, хлапе — подхвърли Вард на Дарил.
Всички погледи бяха насочени към вратата на кулата, странна тишина цареше около Черната кула.
Срещата беше съвсем кратка.
Двамата мъже излязоха, Лорн събра своите гвардейци, докато Сарн отиде да обясни на смаяните майстори и работници, че ще им бъде платено за седмицата, но трябва да се приберат по домовете си и са свободни да поемат други договорки. Работата нямаше да бъде възобновена до ново нареждане.
— По дяволите, Лорн! Каква е тази история? — нетърпеливо попита Вард, докато Сарн обясняваше на своите работници.
— Бил е заплашен — каза Лорн. — Вчера вечерта някакви мъже са влезли в дома му и са му наредили да изостави строежа. Трима от неговите майстори са били посетени по същия начин. Единият от тях дори е гледал как изнасилват голямата му дъщеря пред очите му…
— Мръсници — изруга Лиам в брадата си.
— Андара? — попита Йерас, макар че знаеше отговора.
— Сигурно — каза Лорн. — Сарн казва, че не познава мъжете, които са го заплашили, него и жена му — обърна се към Дарил. — Майка ти е добре, Дарил. Но сигурно има нужда да си край нея. Върви там.
Пребледнял, юношата смотолеви едно „благодаря“ и тръгна. Тогава Вард направи знак на Логан да го последва. Наемникът кимна и се подчини.
— Трябва да накараме тези боклуци да си платят за това, което са направили! — каза Дуайн.
— Без доказателства не можем да направим кой знае какво — възрази Лиам.
— Няма значение — отвърна Йерас. — Ние много добре знаем, че е дело на стражите от Червените павета. Достатъчно ще е да притиснем неколцина от тях някоя вечер и да си поприказваме с тях…
— Това би означавало да се държим като тях — протестира Ериад.
Йерас се обърна към младия мъж, впи поглед в неговия и много спокойно попита: