Лазурна
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572861
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лазурна». Краткое содержание книги:
Искам да знам всичко.
Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.
Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама – и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.
Каквото и да се крие там.
С „Лазурна” завършва трилогията на Кристин Кашор за Седемте кралства, донесла на авторката световна известност и признание. „Лазурна” е избрана за Книга на годината от „Пъблишърс уикли”, „Къркъс ривю”, Американската библиотечна асоциация и още с излизането си попада в Топ 10 на „Ню Йорк таймс”.
Изпита почти болезнена благодарност, задето седи до пекарната. Топлият въздух, ухаещ на мая, й изглеждаше толкова познат. Вдиша го дълбоко с чувството, че от години е поемала въздуха на оскъдни пресекулки. Миризмата на печащия се хляб я изпълни с умиротворение. Спомни си каква история съчини, историята, която разказа на Саф за занятието си и за живата си майка, и сега тя й се стори истинска, осезаема и безкрайно тъжна.
28.
На другата сутрин — и на следващата, и на по-следващата — капитан Смит докладва, че няма какво да докладва и Битърблу се удиви колко бездънно чувство всъщност е отчаянието. Ранмуд липсваше от шест дни и нямаше никакъв напредък.
На седмия ден капитан Смит отново докладва същото. Битърблу се изстреля от стола си зад писалището и се впусна в систематично разследване. Успееше ли да обиколи всички коридори в замъка, да докосне всяка стена, да надникне във всички работилници и да запомни какво се крие зад всеки ъгъл, безпокойствата й навярно щяха да се разпръснат. Както и тревогите й за Саф. Защото те задълбочаваха непоносимостта на празните дни. Нямаше новини за короната и за Спук, нямаше вести нито от Теди, нито от Саф.
Тя се спусна тичешком по стълбите на кулата, поздрави чиновниците, които я изгледаха невиждащо, и тръгна да търси обущарската работилница, за да върне брошката на Девра.
Откри я в занаятчийския двор, огласян от звънтящите и кънтящи инструменти на бъчварите, дърводелците и калайджиите. Миришеше на горчивите масла на кожарите, на пчелния восък на свещарите, а в една работилница съсухрена старица изработваше арфи и други музикални инструменти.
Защо никога не чуваше музика в двореца? И защо всъщност никога не срещаше жива душа в библиотеката, освен Дийт? Все някой умееше да чете. И защо понякога в коридорите оставаше с натрапливото усещане, че лицата на хората изглеждат странно — някак отнесени и празни. Покланяха й се, но не беше сигурно дали наистина я виждат.
На горния етаж в западното крило откри бръснарница, а до нея — малка работилница за перуки. Незнайно защо й се зарадва. На другия ден попадна на детската градина. Очите на децата не бяха празни.
После — на деветия ден без новини — се върна в пекарната, поседя няколко минути в ъгъла и погледа готвачите.
Анна задоволи любопитството й с непоискано обяснение.
— Родила съм се със саката ръка, кралице. Не се бойте, че баща ви ме е наранил — успокои я тя.
Битърблу не успя да скрие колко е изненадана от искреността й.
— Не е моя работа, но ти благодаря, че ми каза.
— Явно харесвате пекарната, кралице — отбеляза Анна, месейки планина от тесто, докато разговаряха.
— Не искам да ти преча, Анна, но бих желала някой ден да пробвам как се меси тесто — призна тя.
— Месенето вероятно е полезно упражнение, за да възвърнете силата на ръката си, след като свалите гипса, кралице. Посъветвайте се с лечителя си. Дребничка сте — добави, кимайки критично. — Идвайте по всяко време, ще работите в ъгъла и няма да пречите на никого.
Битърблу протегна ръка. Анна спря да меси и Битърблу постави длан върху тестото. Беше меко, топло и сухо и по дланта й полепна брашно. През целия ден усещаше едва доловимата му миризма по пръстите си.
Да докосва нещата и да се уверява, че са истински, й помагаше. Откритието й обаче я изпълваше с болезнена тъга по Саф, която разнасяше из всеки коридор, защото някога й бе разрешено да докосва и него.
На четиринайсетия ден след изчезването на Ранмуд Дийт дойде в нишата й в библиотеката, където тя продължаваше да чете от време на време ръкописите му и четивата от детските си години. Той пусна от голяма височина прясно пренаписана книга върху бюрото й, обърна се кръгом и се отдалечи с отсечена стъпка.
Обичливко, свит до лакътя на Битърблу, подскочи във въздуха и измяука. Приземи се и веднага се залови да се ближе енергично, все едно инстинктът му подшушваше да се престори на зает, за да скрие неведението си какво става.