![Оцеляват само силните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/9/ocelyavat-samo-silnite-bg-download.jpg)
Оцеляват само силните [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #12
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оцеляват само силните [bg]». Краткое содержание книги:
— От безсъние ли страдаш?
— Напоследък сън не ме хваща, Боб.
— Е, добре, давай. Защо не? Обади се и на семейството. И докато се занимаваш с всичко това, заведи кучето ми на ветеринар да му изстиска аналните жлези.
— Няма да стане. Не искам да ти се натрапвам.
— Шегувам се. Хайде, прави каквото искаш. Останаха ми четирийсет и осем дни, а дотогава няма начин да разкрия това убийство. Само ме дръж в течение, за да напиша пълен доклад. — Пиърс се обърна към мен и добави: — Полицейската работа е много динамична, нали? Хубаво ли е да си консултант, а?
Качихме се в колата, потеглихме и аз казах:
— Няма начин друг да е забелязал онези букви. Послание, но лично.
Майло завъртя волана, подкара по Шеста улица, рязко свърна наляво и се отправи на запад, профучавайки по тъмните улици на центъра на града. Единствените хора, които се виждаха, се изхранваха от контейнерите за смет.
— Убива слепец и инсценира грабеж — каза той. — Иска да ни каже: Вижте ме колко съм умен.
Майло пое по магистралата.
— Научи ли нещо от огледа на трупа? — попитах аз.
— Не много. Горкият човек беше накълцан.
— Толкова за убийствата, извършени от състрадание. Престъпникът ускори хода и засили нивото на насилие. И риска. Убийството е извършено посред бял ден. Може би мисли, че философията му е сериозна, но той е само един психопат.
— Най-интересното е самоувереността му, Алекс. Той няма представа, че ние знаем какво става и след импровизацията на Кармели, не можем да предпазим хората. Макар че какво предупреждение бихме издали? Потенциалната жертва е човек с тъмна кожа и с недъг. Само това му липсва на този град.
— Всички с тъмна кожа и с недъг плюс Малкълм Понсико, станал член на група, която може би мисли, че умствено изостаналите хора не са човешки същества. Смъртта на Майърс ни подсказва, че трябва да се приближим до „Мета“, Майло. И защо да не използваме като предимство факта, че убиецът не знае, че сме по дирите му? Ще отида в книжарницата, ще проверя дали получават бюлетина на „Мета“ и ще видя Зина Ламбърт. Може да ме поканят на следващото събиране на групата.
Движехме се по шосе 10 със скорост сто и трийсет километра в час и минахме под моста на изхода за Креншо.
— Ако Ламбърт се окаже фаталната жена, бъбренето с нея може да доведе до нещо повече от социален контакт.
— Фаталната жена — повторих аз. — Тогава идеята за екип от убийци момче и момиче ти допада?
— Засега не изключвам нищо.
— Наличието на съучастник би обяснило разнообразието в метода на действие. Двама самоопределили се гении се съюзяват да играят шах с човешки фигури. Тя служи за стръв, а той извършва черната работа. Е, кога да отида в „Гърч“?
— Мислех, че не обичаш купоните.
— Понякога съм по-общителен от някои други.
Спряхме да пием кафе в павилион за бързо хранене на Ла Сиенега и аз се обадих на Робин, за да й кажа, че е станало още едно убийство и ще закъснея.
— Господи… Пак ли умствено изостанало дете?
— Слепец.
— О, Алекс…
— Съжалявам. Ще се забавя…
— Да… разбира се. Как е било извършено?
— Уж при грабеж. В центъра.
Тя рязко пое въздух.
— Направи каквото трябва. Но ме събуди, когато се върнеш. Ако съм заспала.
Минаваше единайсет, когато отново отидохме при Шарави. Той се забави доста, преди да отвори вратата. Явно беше заспал, но направи всичко възможно да го прикрие.
Златистите му очи бяха зачервени. Беше облечен в обикновена бяла фланелка и зелени памучни спортни гащета. Докато влизахме, той показа здравата си ръка, в която държеше пистолет.
— „Глок“ — каза Майло. — С корпус от полимер.
— Не, от по-дребен производител е — рече Шарави и пусна оръжието в джоба на гащетата си. — Значи сега са убили и слепец.
Майло му разказа какво сме научили и тримата отново влязохме в стаята с компютрите. След няколко минути узнахме, че Мелвин А. Майърс няма криминално досие и през по-голямата част от живота си е получавал помощи от различни обществени организации. Нямаше семейство.
— Да проверим в училището — предложи Майло, — Център по занаяти.
Никой не отговори на обаждането ни и Шарави си поигра с информационните банки. Накрая намери статия за училището, публикувана преди две години в „Лос Анджелис Таймс“. Директор беше жена на име Дарлийн Гросперин.