Оцеляват само силните [bg]

Спайк тръгна след Робин.

— Не си се отказал, нали? — попита Шарави.

— Има ли причина да променя решението си?

— Понякога хората се ентусиазират, после размислят. Пък и госпожата…

— Тя няма нищо против.

Седнахме и той сложи сака на масата.

— Научих още неща за онзи адвокат от Ню Йорк, Фарли Сангър. Последното му пътуване до Лос Анджелис е било две седмици преди убийството на Айрит. Отседнал е в хотел „Бевърли Хилс“ и доколкото знаем, е вършил работа за фирмата си. Засега нямаме информация да е идвал пак, но тези неща могат да се укрият. Все още няма следа от „Мета“. След публикуването на статията на Сангър групата или се е разпаднала, или е минала в нелегалност. Когато е била активна, събиранията са се провеждали в сграда на Пето авеню. Представителна сграда, особено апартаментите на фондация „Лумис“ — благотворителна организация, учредена преди сто години от богато семейство от Луизиана. Сравнително малка фондация. Миналата година са раздали около триста хиляди долара. Една трета е отишла за психологично проучване на близнаци в Илинойс, друга трета за селскостопански изследвания и останалото — за различни учени, занимаващи се с генетика.

— Проучването на близнаците имало ли е генетична насоченост?

— Изследователят е професор по сравнителна биология в малък колеж. Ето, това е информацията.

Той ми подаде няколко листа, преснимани на копирна машина.

Списанието беше „Дейност на фондация Лумис“, а заглавието — „Хомогенност на отличителните черти в различните географски ширини на закодираното поведение при еднояйчните близнаци, разделени при раждането“.

— Лумис… Звучи ми познато. Какво отглеждат?

— Тютюн, люцерна, памук. Семейство Лумис се е гордеело с родословието си — роднини са на европейски благородници.

— Гордеело се? Няма ли ги вече?

— Измрели са, но са останали няколко братовчеди и те управляват бизнеса и фондацията. От години не са прибавяни средства към основния капитал.

— Има ли информация да финансират „Мета“?

— Засега не, но фактът, че „Мета“ е използвала техния офис, е красноречив.

— И полемиката около статията на Сангър е можело да привлече нежелано внимание.

— Точно така. Може би затова групата е била разтурена.

— Или са се преместили в Лос Анджелис? — предположих аз. — Лумис… Чакай малко.

Отидох в кабинета си и взех от лавицата „Пресъхването на мозъците“.

Бележките за автора бе написана на задната корица.

Артър Холдейн, доктор по психология, учен, институт „Лумис“, Ню Йорк Сити.

Занесох я на Шарави.

— О, вчера си я купих — каза той, — но нямах време да започна да я чета… Значи освен фондация, има и институт.

— Може би други пари, които не си проследил.

Шарави отвори книгата и разгледа съдържанието, сетне попита: