Оцеляват само силните [bg]

Каза няколко псалма и вечерта се върна вкъщи, в състояние да се покаже пред Лора и децата.

Защо да ги излага дори на най-малкото страдание?

Витлеемските брадвари никога нямаше да бъдат наказани.

Не и на този свят.

А сега, тези убийства. Айрит, другите деца. Може би някой слепец? Има ли нещо по-ужасно?

Дали щеше да доведе донякъде онази група „Мета“?

Вървиш по пясъците на пустинята и се надяваш да намериш петрол…

Той и Стърджис вероятно изпитваха едни и същи чувства — хей, хайде да се съберем да обсъдим нещата. Като онези съвещания, които провежда отделът, когато взривят сапьор или наръгат с нож някои от тайните агенти в забутана уличка в Стария град.

Даниел си представи срещата. Стърджис и той. Седят един срещу друг. Всеки предизвиква другия да бъде човечен. Делауер в средата. Посредникът.

Стърджис мърмори недоволно. Мечок с лоши обноски. Но умен.

Зев Кармели изпитваше по-добри чувства към него.

Като повечето дипломати, Зев не прощаваше. Принуден цял ден да носи маската на учтивостта, той беше критичен и по характер мизантроп.

Даниел си спомни обаждането.

— Познай кого ми дадоха сега, Шарави. Хомосексуалист.

Тогава Даниел седеше в една от задните стаи на посолството в Ню Йорк и слушаше, докато Кармели се оплакваше и непрекъснато повтаряше какво мисли за „слабоумната полиция на Лос Анджелис“.

— Хомосексуалист — повтори той. — С кого се чука си е негова проклета работа, но това го прави отхвърлен от обществото, така че как би могъл да бъде полезен? Поисках човек, който е разкрил най-много престъпления и ето какъв ми дадоха.