Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Перфектно отмъщение [bg]
Перфектно отмъщение [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Перфектно отмъщение [bg]

Электронная книга - «Перфектно отмъщение [bg]». Краткое содержание книги:

„Перфектното отмъщение… Ако не отмъстиш — превръщаш се в професионална жертва. Те са ти навредили — ти им връщаш злото десетократно, стократно! И не е просто реакция, сляпа;, ярост — а план. Прецизен. Отмъщението трябва да е послание.“ Това е най-важното правило от урока по оцеляване, което старият затворник Лестър Коул завещава на възпитаника си Реймънд Уайт. Пари, Власт. Красива приятелка и предстояща сватба — на 25 години Реймънд Уайт е галеник на съдбата. Момчето от работническия квартал е успяло с много воля, ум, кураж и упорит труд да завърши Принстън, да стане съдружник в могъща юридическа фирма и е на крачка да влезе в Сената. Едно писмо, занесено на ръка, миг невнимание, загрижена група „приятели и колеги“ — и Реймънд внезапно, като в нощен; кошмар, се озовава зад решетките на затвор със специален режим, с доживотна присъда за убийство. Цели осемнайсет години Реймънд Уайт дебне удобен случай и крои план как да си върне откраднатия живот. План, в който смъртта на виновните ще изглежда като милостиня. И един ден, случаят му подава ръка. Отвъд стените на затвора го чака огромно богатство и ново име. Идва време всеки да си получи заслуженото; враговете му трябва да си платят — и ще плащат от скъпо по-скъпо…
С „Перфектно отмъщение“ Тим Грийн създава дързък модерен „ъпгрейд“ на класическата история за граф Монте Кристо и надниква в дълбоките мотиви, които движат всеки от нас. В темпо, което опасно покачва пулс, с внезапни обрати и неотслабващо напрежение, всепомитащата ярост на главния герой тласка действието към апотеозен финал. Това е перфектният трилър! Ню Йорк Таймс Бук Ривю
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 124
Перейти на страницу:

Пускам го и слизам по пътечката във вдатината. Рангъл почти не помръдва, но като чува името си, се търкулва на хълбок и издрънчава веригата, с която Алексей го е приковал към забит на метър и половина в леда метален стълб. Рангъл ме поглежда безучастно през процепа на шапката, която е направил от шест чифта бельо и три чифта тенис шорти. Мустакът, веждите и миглите му са побелели от кристалчетата скреж, а когато махам парцалаците от главата му, виждам, че върхът на острия му нос, както и по-голямата част от ушите му са почернели от измръзването.

Той издава нисък и жалостив стон и се опитва да оправи импровизираната си шапка на главата. Но когато ръката му се подава изпод гънките на дрехите, виждам, че дългите му пръсти също са измръзнали и почернели. Една безполезна птича лапа.

— Знаеш ли защо си тук? — питам и едва потискам жлъчта, която се е надигнала в гърлото ми.

Той поклаща глава.

— Знаеш ли кой съм аз?

Отново поклаща отрицателно глава.

— Погледни ме в очите — казвам, коленича и приближавам. — Аз съм Реймънд. Реймънд Уайт.

Той простенва и обелва очи.

— Погледни ме — казвам и го улавям за бузите. — Така умря баща ми, лайнар такъв! Замръзнал до смърт. Докато ти и Франк, и Русо пирувахте, че съм в затвора, баща ми изпитваше това, което ти сега изпитваш. Харесва ли ти?

Той извръща очи, а аз улавям ухото му и го въртя, докато той не започва да пищи и да се мята напред-назад.

— Погледни ме! Харесва ли ти?

— Не — изхриптява той, вече без да откъсва насълзените си очи от мен. — Моля те, не.

— Не съм направил нищо лошо на никого — казвам, докато се изправям и се опитвам да не се задавя. — Баща ми не е сторил нищо лошо. А ти уби и двама ни и сега, след като знаеш какво е усещането, аз ще те спася. Но не защото заслужаваш да живееш. Не, Рангъл… А защото не заслужаваш да умреш.

Изкачвам се обратно по пътечката. Чувам го да вика с груб, сподавен глас името на човека, който някога бях.

Реймънд. Реймънд Уайт.

Вече в бараката сядам при другите около тумбестата печка и топля ръце с чашата кафе. Когато дланите ми се стоплят, поглеждам към Алексей и казвам:

— Твоят американски клиент се нуждае от помощ. Нали имате болница в Уелен?

— Десет години беше съветска болница — казва той. — Сега може би десет стаи. Доктор — да. Животински доктор. Но имаме военни сестри, много добър… медицински.

— Искам да им платиш достатъчно той да живее тук. В Америка няма хора, които да се погрижат за него, затова ще остане тук.

— Колко дълго остане? — пита Алексей и повдига вежди.

Свива рамене.

— Не знам. Десет години? Двайсет? Докато е жив.

— Той не говори руски — казва Алексей. — Доктор реже ръце и крака, и нос. Уши — също. Те не говори с него. Той не върви. Той остава в легло.

— Да — казвам, изправям се и потупвам прегърбения Бърт. — В Америка ние вършим нещата с голям размах. Не е ли така, Бърт?

— Така казват бледоликите.

— Хайде, вожде — казвам и го тегля към вратата. — Още не сме приключили.

63

Денят е студен за август и дъждът в късния следобед барабани по покрива на камионетката. Но на мен ми е топло. Искам Франк да живее в страх, а знам, че човек като него се бои само от едно нещо.

Слушам и гледам как охранителите претърсват Бърт пред яхтклуба, но сърцето ми се разтуптява чак като влиза в заседателната зала, гледаща към мъгливата река. В дъното на масата е Рамо Капоца с капучиното си, а по средата на масата е Франк, облегнат назад, скръстил ръце върху издутия си корем.

Бърт слага на масата пред себе си куфарчето с документи и сяда. Франк не откъсва очи от него.

— Е, господин Уошингтън — казва Рамо, оставя чашката си и тя леко изтраква върху чинийката, — вярвам, че групировката ви е доволна.

Бърт се прокашля и рецитира репликата си:

— Ние бихме искали да знаем дали след като купуваме дела на Франк Стефано в бизнеса, това ще включва и необявените приходи.

Рамо поглежда към мъжа с очилата вдясно от себе си и се усмихва. Сплита пръсти и се облакътява на масата, леко приведен напред. Светлозелените му очи са големи зад дебелите лещи. Клепките му са наполовина спуснати.

Франк е стиснал зъби и гледа свирепо Бърт.

— Нашите приходи са осчетоводени и са на разположение на партньорите. Както виждате, този бизнес е много доходоносен. Всичко е законно. Затова спя спокойно. Харесва ми да си мисля, че внуците ми могат да следват в колежи, без да се безпокоят за подслушвателни уредби. Разбирате ме, нали?

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)