Легендата за Линкълн [bg]

— Трябва да тръгваме — каза той.

Касиопея не пропусна множественото число.

— Трябва да заминем за Съединените щати. За Айова.

Тя никога не беше ходила в този щат.

— Защо?

— Във връзка с онзи проект със старейшина Роуан, за който ти разказах. Там има един артефакт, който трябва да видя. — Саласар се поколеба, преди да продължи: — Може да се наложи този предмет да бъде откраднат, макар и временно, за да бъде проучен.

— Мога да го преживея — заяви тя.

Саласар изглеждаше изненадан от нейната готовност да му стане съучастник.

— Но кражбата е грях — възрази той.

— Нали каза, че само искаш да го вземеш за малко? Предполагам, че после ще бъде върнат?

Той кимна.

— В такъв случай не е кражба — каза тя.

— Старейшина Роуан твърди, че се налага. Тази мисия е от огромно значение. Както вече видя, американците се опитват да ни спрат. Затова се налага да заминем бързо и незабелязано.

Касиопея се запита какво щеше да направи Котън. Той нямаше да се откаже. Нито пък Стефани. Тя също никога не се отказваше.

— Ще ти разкажа повече по време на полета — каза Саласар. — Обещавам. Но това е сравнимо с Голямото пътуване на преселниците. Може би ще се окаже най-голямото пътуване на светиите изобщо. Не можеш да си представиш колко ще бъде вълнуващо.

Първото Голямо пътуване беше започнало през 1847 г. Каруци, ръчни колички, а за мнозина и собствените им крака ги бяха пренесли на повече от хиляда и петстотин километра на запад. Маршрутът им, който беше преминал по северния бряг на река Плат, през границата между Изтока и Запада, по поречието на река Суитуотър и накрая през долината на Голямото солено езеро, беше останал в историята като „Мормонската пътека“. Баща й много пъти беше разказвал с благоговение за него. От 1847 до 1869 г. по него бяха преминали 70 000 вярващи, всеки един от които беше получил званието първопроходец.

Саласар нежно я улови за ръката.

— Ние също сме първопроходци. Но по един нов и вълнуващ начин. Ще ти разкажа всичко, когато излетим.

Той я прегърна. После я целуна.

— Обичам те — каза той.

Очите му потвърждаваха тези думи.

— Обичам те още откакто бяхме млади — продължи той. — Раздялата ни разби сърцето ми. Но аз уважих твоето решение. Трябва да ти призная нещо. Пазя една наша снимка в къщата си в Испания. Намерих я преди няколко години, след като почина жена ми. Когато сърцето ми беше тъжно и празно, тази снимка ми носеше радост.

Защо ставаше така, че всеки мъж, който проявеше интерес към нея, носеше със себе си и куп проблеми? Всичко беше започнало с Хосепе и неговата религия; поредицата обожатели след него бяха страхотни в някои отношения и ужасни в други. А сега сякаш беше описала пълен кръг. Беше се върнала в началото. Част от нея изпитваше любов към този мъж, а друга — отвращение. И тя не беше сигурна коя половина ще надделее.