Легендата за Линкълн [bg]

— Те обсъждат възможността за излизане на щатите от съюза — обясни Кейти. — За това никога не се говори в контекста на конституционния конвент. Според всички източници, които съм чела, този въпрос изобщо не е поставян на открито обсъждане.

— Така е, но само защото Мадисън го е извадил от бележките си — отговори президентът. — И после е редактирал останалата част. Все пак е разполагал с петдесет и три години, за да ги поправя и да ги накара да звучат така, както желае. Ние нямаме никаква представа какво се е случило в действителност. Знаем само онова, което Мадисън е искал да знаем. И сега научаваме, че е скрил тази част.

— Значи отделянето може да се окаже законно? — попита Кейти.

— Ти ми кажи — отговори Даниълс.

— Записките, които четем, са от петнайсети септември хиляда седемстотин осемдесет и седма година. Конвентът вече е свършил. Финалното заседание било на седемнайсети септември, когато подписали Конституцията. Направили го в самия край — вероятно за да уталожат останалите страхове на някои делегати, че техните щати може да не ратифицират така предложената Конституция. За тези делегати щатите са били особено важни. Може би най-важните, повече от народа. Така са разсъждавали тогава. Този начин на мислене е бил променен едва през хиляда осемстотин шейсет и първа година от Линкълн.

— Виждам, че си чела обръщението на Линкълн при първото полагане на клетвата му — отбеляза Даниълс.

— Естествено. За Линкълн щатите никога не са суверенни. Според него те са създадени от Континенталния Конгрес, а не от народа. И са безсмислени. Линкълн вярва, че след като веднъж е сключен конституционен договор между отделните щати, той не може да бъде отменен.

— А дали е прав?

— Ако питаме Джеферсън и Мадисън, не.

Стефани се усмихна. Младата дама със сигурност познаваше историята.

— Според тяхната теория щатите съществували много преди хиляда седемстотин осемдесет и седма година и Континенталният Конгрес няма нищо общо с тях. И, между другото, те са съвсем прави. Конституцията очевидно е договор между суверенни щати. Всеки от тях с акта на ратифицирането й делегира определени права на федералното правителство, което да ги прилага от името на щатите. Останалите права се запазват за народа и за щатите. Деветата и Десетата поправка са съвсем ясни по този въпрос. От тази гледна точка отделянето е не просто законно, а свещено право.

Президентът посочи към дневника.

— И какво казват основателите на държавата по този въпрос?