Легендата за Линкълн [bg]

— Накъде е тръгнал Саласар?

Стефани го познаваше идеално и знаеше, че Малоун никога няма да се обади, ако не разполага с отговорите на всичките й въпроси. Той вече беше размахал значката си на летището, за да се сдобие с плана на полета.

— Де Мойн, щата Айова — отговори Малоун.

— Моля?

— И аз така реагирах. Не е от най-популярните дестинации.

— Трябва да останеш в играта — каза му тя.

Малоун не се зарадва на заповедта.

— Саласар ми каза, че се отнася до нещо, което нарече Пророчеството за Белия кон. Трябва да разбереш какво означава то.

— Защо имам чувството, че ти вече си го разбрал?

Малоун не обърна внимание на репликата й, а попита:

— Къде е колежанчето?

— Ще го изпратя в Айова. В момента, в който затворим.

— Най-добре да се прибирам — повтори Малоун.

— Грешката е моя, че замесих аматьори. Помислих си, че Касиопея ще може да се справи. Всъщност тя беше единствената, която можеше да свърши работата в този момент. Но нещата се промениха. Саласар е опасен. А както ти сам каза, тя е объркана.

— Стефани, винаги идва момент, когато трябва да спреш да се месиш. Касиопея иска да се справи сама. Остави я да го направи.

— Не мога, Котън.

Стефани беше повишила глас. Доста необичайно за нея.

Малоун цяла нощ беше разсъждавал върху решението си. Беше се изкачил до върха на Мьонксберг, за да си изкара раздразнението на някой от двамата данити. Планът му беше да използва насилие, за да се сдобие с нужната информация от младия човек. Но неочакваното потегляне на Саласар го беше накарало да размисли. Вече нямаше нищо против да се качи на първия самолет обратно до Копенхаген и да продава книги, докато чака да види дали Касиопея Вит изобщо ще му проговори отново.

А можеше и да остане в играта.

— Ще ми трябва бърз транспорт до щата Айова — каза той.

— Стой там, където си — нареди му Стефани. — Вече пътува към теб.