Вратите на Рим [bg]

Вечерта се спускаше над града. Марий се раздели с центурионите и излезе да огледа още веднъж защитата на стената. Протегна се, докато вървеше, и гръбнакът му изпука — нали цял ден беше стоял наведен над плановете. Един предупредителен глас в ума му му напомняше колко е глупаво да върви из града по тъмно, но той отхвърли тази мисъл със свиване на раменете. Рим никога нямаше да го нарани. Той знаеше, че градът много обича своя верен син.

Сякаш в отговор на мислите си усети как освежителният топъл ветрец обвява лицето му и изсушава потта, която беше избила по него от задухата в казармите. След като се отървеше от Сула, щеше да се погрижи да построи по-големи казарми за римския легион. Около постройките имаше район с бордеи, който можеше да бъде разчистен със сенатска заповед. Видя го във въображението си, представи си как води там чужди вождове и им устройва развлечения в огромните зали. Приятни мечти. Вървеше по стихналите улици и само потракването на сандалите му нарушаваше тишината. Различи силуетите на хората си на фона на звездното небе още преди да стигне до тях. Някои стояха мирно, други вървяха по предписаните им маршрути. Веднага се виждаше, че са нащрек. Добри войници. Кой знае какво ги очакваше през следващото падане на нощта. Отново сви рамене. Беше доволен, че никой не го вижда в тъмното. Сула щеше да дойде и щеше да бъде посрещнат с оръжие. Нямаше защо да се тревожи. Марий си пое дълбоко дъх и забрави всички грижи. Усмихна се весело, когато първият от часовите го спря.

— Добро момче. Дръж копието здраво, то е много добро оръжие в силни ръце. Точно така. Реших да наобиколя тази част от стената. Не мога да чакам повече. А ти?

— И аз, господарю — сериозно каза часовият, — Можеш да минеш.

Марий го тупна по рамото.

— Добре. Но те няма да минат покрай тебе, нали?

— Няма, господарю.

Легионерът го загледа как се отдалечава и се усмихна. Старецът още жадуваше за предизвикателства и бой.

Марий изкачи стълбите към новата стена, която легионът му беше построил около старите порти на Рим. Беше солидна масивна конструкция от тежки припокриващи се блокове, с широка пътека отгоре, където една по-тясна стена защитаваше хората му от стрелците. Марий положи ръка на гладкия камък и се взря в нощта. Ако беше на мястото на Сула, по какъв начин щеше да нападне града?