Вратите на Рим [bg]

Във всяка сватба имаше нещо чудесно, дори в такава, толкова бързо уредена. Всички бяха щастливи и поне за момент бъдещите проблеми се забравяха или, най-малкото, се отлагаха.

Юлий чу стъпки по мрамора зад себе си и се обърна. Тубрук се приближаваше към олтара. Управителят на имението изглеждаше както обикновено — силен, загорял и здрав — и Юлий стисна ръката му — ръка като котва в този несигурен свят.

— Изглеждаш малко отнесен. Как си? — попита Тубрук.

— Нервен. Горд. Учудвам се, че са се събрали толкова хора.

Тубрук изгледа с интерес тълпата, после пак се обърна към него и вдигна вежди.

— Повечето римски властници са тук. Баща ти щеше да се гордее с тебе. Аз се гордея. — Спря за миг, не знаеше дали да продължи. — Майка ти искаше да дойде, но беше твърде слаба.

Юлий кимна и Тубрук с любов го тупна по рамото, преди да се върне на мястото си.

— В моето село просто хващахме момичето за косата и го завличаме в колибата — измърмори Кабера на жреца до себе си, той се стресна и като видя това, старецът продължи весело: — Ако това не е достатъчно, даваме на бащата една коза и грабваме и някоя от сестрите й. Така е много по-просто — никакви оскърбени чувства плюс безплатно козе мляко за бащата. Имах стадо от тридесет кози, когато бях млад, но се наложи да дам повечето и не ми останаха достатъчно, за да се издържам. Глупаво решение, но пък няма смисъл да се съжалява, нали?

Жрецът се беше изчервил целият от тези подмятания за варварските обичаи, но Юлий се засмя.

— Ах, ти, стари мошенико! Много ти харесва да вземаш на подбив римските граждани.

— Може би — призна Кабера и с удоволствие си спомни суматохата, която беше предизвикал, когато се беше опитал да предложи последната си коза заради една нощ удоволствие.

Навремето това му изглеждаше разумно, но бащата на момичето беше откачил копието от стената и го беше гонил чак до хълмовете, където му се наложи да се крие три дни и три нощи.

Жрецът изгледа с неудоволствие стария лечител. Самият той беше благородник, но сега, понеже изпълняваше религиозната си роля, носеше бежова тога с качулка, която оставяше открито само лицето му. Юлий беше обяснил, че церемонията трябва да е колкото може по-проста, защото вуйчо му искал да тръгне възможно най-рано. Жрецът беше почесал брадичката си с явно неудоволствие, преди Юлий да пъхне в ръката му една кесия като дар за храма. Дори благородниците имаха сметки и дългове за плащане. Службата щеше да е кратка. След като Корнелия бъдеше доведена и предадена от баща си на младоженеца, щяха да отправят молитви към Юпитер, Марс и Квирин. Бяха платили доста злато на един авгур, за да предскаже богатство и щастие за двамата. След това щяха да си разменят обетите и Юлий щеше да сложи на пръста на Корнелия обикновен златен пръстен. И тя щеше да стане негова съпруга. Той щеше да стане неин съпруг.