Пророчеството [bg]

— Всичко беше блъф — каза тя. — Лъжа от начало до край, разбираш ли? Няма никакви доказателства. Аз си измислих всичко.

Бен се опитваше да проумее казаното.

— Ами онази отломка, която си изпратила на Клийвър, парчето, което Макклъски му е занесъл? Тя поне е била автентична. Клийвър я е дал за анализ.

Зоуи поклати жално глава.

— Знам, с радиовъглероден тест. Като възраст отговаряше. Защо, мислиш, я бях избрала? Само че надписът върху нея не означава нищо. Никой не би могъл да го разчете. Та аз бях намерила само две-три такива отломки. Откъде мога да знам дали не е била книга с рецепти на староеврейски или някакви счетоводни сметки? Просто нямаше достатъчно текст за дешифриране.

Бен я гледаше, сякаш се готвеше да я разкъса на парчета. Болката в рамото му беше престанала.

— Книга с рецепти — повтори той.

— Аз дори не бях сигурна, че Клийвър ще се хване на номера — изтърси тя. — Беше просто една смахната идея, която ми дойде внезапно на разкопките в Турция. Не беше нужно дори да я изпипвам в детайли, разчитах да постигна всичко с блъфиране. Исках да си отмъстя на този мръсник, да го изпържа едно хубаво. С кого се будалка той! — Зоуи се изчерви. — И от къде на къде ще вземе парите на Огъста! Тя беше преди всичко моя приятелка. Аз трябваше да получа парите й.

— И това е истината? — попита Бен. — Не съществуват доказателства, че свети Йоан не е автор на „Откровение“?

— Ако има — подсмръкна Зоуи, — сигурно още са заровени някъде в пясъците.

Когато истината стигна до съзнанието му, Бен усети, че целият трепери. Спомни си за Чарли. В съзнанието му за пореден път изплува сцената, в която приятелят му бе разкъсан от онази бомба.

— Едва ли има смисъл да ти разправям животът на колко хора е отнет или съсипан заради твоите игрички — каза той. — Да не говорим за родителите ти, които се побъркаха от тревога. Никос е мъртъв. Това знаеше ли го? Изобщо интересува ли те? — Рамото го заболя отново, болката се разпространяваше като разтопен метал, изгаряше плътта му.

Зоуи го погледна уплашено, после стисна очи и не каза нищо.

— Да не говорим за жертвите на бомбения атентат в Корфу, за който дори и не подозираш — продължи Бен, — но той стана по твоя вина. За доктора, който рискува живота си, за да ти помогне, и бе убит за труда си. За приятеля ти Скив Макклъски, който се крие в някакъв въшлив мотел с натрошени колене и крака. И всичко е заради теб, безмозъчна глупачке! — От болката бе останал без дъх. Едва се сдържаше да не я хване за косата и да й размаже физиономията. — Аз винаги съм се отнасял към жените и мъжете еднакво. Но този път, Зоуи, ако беше мъж, кълна се, щях да те убия. Ти дори представа нямаш какво си направила.

Настана тягостно мълчание, нарушавано само от хлиповете на Зоуи, шумоленето на листата и крясъците на лешоядите, които кръжаха високо в небето.

Алекс първа се обади: