Пророчеството [bg]

Бен поклати глава.

— Нищо подобно. Сега аз отговарям за Зоуи. Няма да допусна ЦРУ да припари до нея. Обещал съм на семейството й, че ще им я върна невредима. И това смятам да направя.

— Та тя няма документи! Как, по дяволите, смяташ да я изведеш от Съединените щати?

— Като я закарам до най-близкото британско консулство. Родителите й могат да я вземат оттам.

— И после?

— После смятам да издиря онези, които забъркаха цялата каша.

— Сам? И смяташ ли, че решението е да ги избиеш до крак?

— Да не би да съм го искал! Исках просто да си живея мирно живота, забъркаха ме против волята ми…

— Все пак успя да стигнеш дотук.

— … и смятам да им го върна.

Тя поклати глава.

— Няма да стане, Бен. Властите те издирват за убийство на двама полицаи. Ще те спипат много преди да успееш да се доближиш до тези типове. Ще трябва да ме послушаш. Аз съм единственото ти алиби, не го забравяй!

— Ти си не по-малко загазила от мен — възрази той. — Помисли си само как ще обясниш на началниците си защо си убила агент на ЦРУ и си помогнала на задържан да избяга.

Алекс не отговори.

Бен се обърна към Зоуи, която седеше, подпряла гръб на стената, и гледаше нацупено в една точка.

— Ти имаш много да обясняваш — каза й той.

— Аз ли?

— Ами да! Къде са онези острака?

Тя изсумтя презрително.

— Изобщо не разбирам какво ми говориш.

— Доколкото си спомням, доктор Грийнбърг ми беше казал, че имаш подобрение — настоя Алекс. — Наистина ли не помниш нищо?

Зоуи направи гримаса и зарови лице в шепите си.

— Искам да си отида у дома.

Бен я изгледа.

— Ако не помниш нищо, откъде знаеш къде е домът ти?

Зоуи вдигна глава и го изгледа злобно.

— Я ми се махай от главата! Остави ме на мира!

— Ти представа нямаш какво трябваше да преживея, докато те намеря. Заради глупавите ти номера загинаха хора.

— Не я мъчи, Бен! — обади се Алекс. — И на нея не й е било лесно.

Бен замълча за миг, после каза:

— Добре. Извинявай. Не съм искал да те нараня.

— Снощи за малко не ми счупи челюстта — каза Зоуи, като разтри бузата си.

— И за това ти се извинявам. — Той сложи длан върху коляното й. От движението остра болка прониза рамото му. Тя се дръпна назад.

— Най-добре да тръгваме — обади се Алекс. — Чака ни дълъг ден.

Угасиха огъня, увиха остатъците от заека в листа и ги прибраха в чантата на Бен. След като събраха всичките си вещи, един по един се измиха в студения ручей в подножието на гористия хълм. После напуснаха окончателно пещерата и тръгнаха през пресечената местност. Пред тях се извисяваха стръмните ридове на планината, ето защо поеха по обиколен маршрут, през еловите и смърчовите гори.