![Пророчеството [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/6/prorochestvoto-bg-download.jpg)
Пророчеството [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-225-1
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството [bg]». Краткое содержание книги:
— Няма значение. Слушай. Има промяна в плана. Нещата излязоха от контрол. Реших да ускоря изпълнението на Стратегическия план.
По линията се чу как мъжът от другата страна пое дълбоко въздух.
— Защо тъкмо сега? — попита сътрудникът.
— Нещо се случи — отвърна Слейтър. — Нещо много интересно, което ни върши идеална работа. — И той му разказа.
— И те всички ще присъстват там? Президентът и четиримата членове на Върховния съвет?
— Всичките заедно под един купол. Наред е още цял куп важни личности. Като сме рекли, нека да им зашлевим един шамар, какво ще кажеш?
— Стига да можем…
— Обади се на Херцог. Събитието е след три дни. Кажи му, че ако се впише в срока, ще удвоя хонорара му.
— Убеден ли си? — Гласът на сътрудника трепереше. — Това е голяма крачка…
— Много голяма — съгласи се Слейтър. — Но е дошло време да я направим. Сега или никога. Не ще вече да има време! Откровението на Йоан. Виждаш ли, аз също съм чел Библията! Ако се размотаваме още малко, ще ни прецакат.
— Бих желал да не използваш подобни изрази в тържествен момент като този — промърмори сътрудникът.
— Я не ми се прави на божа кравичка, отегчаваш ме!
— Ричмънд готов ли е?
— Ще бъде, аз лично ще се погрижа. Ти гледай да си свършиш твоята работа. И то веднага.
Слейтър затвори телефона. С тържествена стъпка отиде до барчето с напитките. Извади бутилката „Крюг“, която се изстудяваше в гласиерата, и си наля пълна чаша. Надигна я за свое здраве в този славен момент и пресуши шампанското на един дъх.
Сърцето му биеше учестено. Беше успял! Нямаше какво да му мисли повече. Напълни повторно чашата си и се излегна на канапето, като едва сдържаше вълнението си. Насочи дистанционното към грамадния телевизор и натисна две копчета. Любимият му порно канал изпълни екрана; загледан жадно в сменящите се сцени, той постепенно пресуши бутилката.
Телефонът иззвъня. Слейтър натисна бутона за изключване на звука; пъшканията и стенанията от многото високоговорители на съраунд системата внезапно секнаха и той вдигна слушалката.
Беше сътрудникът.
— Всичко е уредено. След три дни.
— Кажи на Херцог, че е истински професионалист.
— Мисля, че той и бездруго си го знае — каза сътрудникът и затвори.
Слейтър допи последната глътка шампанско от чашата, избърса уста с ръкава на копринената си риза и набра някакъв номер.
Джоунс отговори на третото позвъняване.
— Аз съм — каза Слейтър.
— Няма и следа — каза Джоунс, който бе очаквал обаждането. — Но ги търсим. Ще ги хванем. Нещата са под контрол.
— Това съм го чувал и преди. Но този път наистина ги хванете. И ги убийте.
— Всичките? И Бредбъри ли?
— И Бредбъри.
— Ами онези острака?
— Вече не ми е до това — прекъсна го Слейтър. — Има промяна в плана. Изтегляме Йерусалим напред.
— Боже Господи, Исусе Христе…
— Именно. И алилуя!
— Кога? — попита шепнешком Джоунс.
— След три дни — каза Слейтър. — И така, търси ги. Като ги намериш… ги погреби.
— С удоволствие.
45
Ден шестнайсети
Бен отвори очи от светлината на новия ден и му замириса на печено. Алекс беше приклекнала до наново запаления огън и въртеше заек на импровизиран шиш, поставен върху две чаталести пръчки.
— Нещо ми мирише приятно — обади се той.
Като чу гласа му, тя се обърна и му се усмихна приятелски. Косата й падаше свободно надолу и обгръщаше лицето й.
— Гладен си. Това е добър признак.
Бен се облегна с гръб на стената, за да я наблюдава как работи. Тя поддържаше огъня буен, за да пуши по-малко. Мазнина от заека капеше в жаравата, цвърчеше и пращеше. Загледан в извивките на тялото й, той сякаш за пръв път си даде сметка колко е привлекателна. Беше висока и стройна, с някаква особена атлетична грация в движенията. В следващия миг погледът му се спря върху дръжката на беретата, която се подаваше от задния джоб на джинсите й.
Тя сякаш прочете мислите му.
— Мога да ти го върна, ако искаш. Надявам се, нямаш нищо против, че ти го взех, докато спеше. Но Зоуи има нужда от храна. А също и ти. Изглеждаш ми блед.
Той се изправи бавно в седнало положение. Рамото го болеше така, сякаш някой режеше живо месо с моторен трион. Той се пресегна за флакона с кодеин и пъхна две таблетки в устата си.