Пророчеството [bg]

От долния етаж достигна аромат на прясно сварено кафе; някой се суетеше в кухнята. Бен приглади косата си пред огледалото и слезе по дървеното стълбище. В голямата селска кухня, застанала пред старата газова печка с бутилка, Алекс пържеше бекон в очукан тиган. Когато влезе, тя стреснато се обърна.

— Тъкмо се канех да ти донеса нещо за хапване.

— Коя друга крупна политическа фигура в Съединените щати използва Библията като оръжие в предизборната си кампания? — попита той.

Алекс го изгледа неразбиращо.

— Искаш да кажеш, друг освен президента, който разправяше, че Бог лично го насърчил да започне войната в Ирак?

— По-ниско — отвърна Бен. — Някой, който полага неистови усилия да се изкачи на върха.

— В Америка има хиляди евангелисти с политически амбиции. Някои по-крупни, други по-дребни. Какво се сети изведнъж?

— Нищо. Просто си мисля. Може и да греша.

— Не биваше да ставаш толкова бързо от леглото.

— Чувствам се много по-силен.

— И ти личи! Само сега да не се разскачаш като пружинено човече. Имаш нужда от почивка.

— Няма да лягам пак. Видях отвън един пикап. Изглежда старичък, но ще ни изкара оттук. Ще предложа на Райли двойна цена, за да си купи по-хубав.

— Много мило от твоя страна, но с тая бракма доникъде няма да стигнем. Вече го пробвах. Акумулаторът е наред, но стартерът му е заминал.

— Значи ти и от коли разбираш, не само от медицина!

— И правя хубаво кафе… Искаш ли?

— С удоволствие. — Той прие с благодарност предложеното му канче и отпи.

— А също и пържени филийки. Да не говорим за боб с бекон. — Тя се засмя, като видя изражението му. — Какво, в твоята страна не ядете ли такива неща?

— Аз знам само мокри филийки — каза той. — Заливаш ги с бира, и готово…

— Опитай! Това е паниран хляб със захар.

Бен седна на масата и започна да се храни.

— А къде е нейна светлост?

Алекс посочи към горния етаж.

— Затворила се е в стаята си.

— А Райли?

— Той е инат като теб. Куцука из двора и наглежда животните. Корав дядка. Каза ми, че служил навремето в морската пехота.

— Във Виетнам?

— В Корея — чу се дрезгав глас откъм коридора. Двамата се обърнаха. Вратата се отвори и Райли влезе при тях, стиснал тояга в мазолестата си ръка. — Ммм, мирише на вкусно!