![Рейн-сан: Сеч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/7/rejn-san-sech-bg-download.jpg)
Рейн-сан: Сеч [bg]
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (bg) #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-сан: Сеч [bg]». Краткое содержание книги:
Бари Айслър е най–добрият съвременен автор на трилър серии. Той много бързо влезе в личната ми десетка на най–добрите американски автори на мистъри и трилъри, наред с Майкъл Конъли, Лий Чайлд, Уолтър Мозли и Харлан Коубън. Дедли Плежърс
Ако никога не са ви сграбчвали и тръшвали в стената или на земята, емоционалният шок от това преживяване е също толкова парализиращ, колкото и физическото събитие. Цялото усещане ще ви е напълно непознато и има голяма вероятност да се вцепените. Но жена, която тренира бойно изкуство със сграбчване, като джудо или бразилско джиу-джицу, ежедневно е подложена на такива „тръшвания“. Свикнала е с тях и частично е имунизирана срещу последиците от адреналиновия стрес. Съответно реалното събитие не е толкова шокиращо и това значително снижава вероятността от вцепеняване.
Един по–конкретен въпрос. Изнасилвачът обикновено се опитва да се намести между краката ви. Плашеща мисъл, вярно. Една от най–силните хватки в бразилското джиу-джицу обаче е „гардът“, при който надвивате противника си точно по този начин — като хващате торса му между краката си. Следователно изнасилвачът, който се опитва да се намести между краката на жена, тренирала както трябва бразилско джиу-джицу, сам се поставя в поза, в която жената хиляди пъти се е стремяла да постави съперниците си, поза, от която е тренирала и усвоила различни варианти като извиване на лакътната става, душене и измъкване. Какво може да направи в такава ситуация жена, тренирала таекуондо? Доколко позната й е позата? На каква „мускулна памет“ и имунитет към стрес може да разчита?
Да се върнем изобщо към бойните изкуства. Не твърдя, че айкидото, хапкидото, каратето, кунгфуто, таекуондото и т.н. не са ефикасни в бой. Знам, че могат да бъдат. Но тъй като начинът, по който се преподават и тренират, е по–далечно приближение до „истинското нещо“ от — да речем — бокса или борбата, ако става въпрос за бой, или от — да речем — бразилското джиу-джицу, ако става въпрос за опит за изнасилване, кривата на обучението е по–дълга. Пак казвам, трябва да се запитате колко време и колко често ще тренирате, и да прецените отговора от гледна точка на целите си.
Но не забравяйте, значението на всичко това за вашата безопасност не може да се сравнява с осъзнаването и избягването. Упражнявайте тези две неща, каквито и бойни изкуства да владеете.
Съвети за лична безопасност от наемния убиец Джон Рейн
Привлекателността на моята поредица за наемния убиец от американско–японски произход Джон Рейн, изглежда, отчасти се дължи на неговата реалистична тактика. Вярно е, че подобно на своя създател, Рейн има черен колан по джудо и е карал различни държавни курсове по огнестрелни оръжия и други защитни тактики, но това няма почти нищо общо с успешното му справяне в сблъсък. Изключителното му майсторство и оцеляването му по–скоро се дължат на неговата способност да разсъждава като противника.
Добре, извадете си бележника, защото:
Всяка ефикасна лична защита, всяка ефикасна сигурност, всяка истинска самоотбрана се основава на способността и готовността да се разсъждава като противника.
Пиша тази статия на лаптопа си в едно оживено кафене, което обичам. И други хора наоколо се занимават с нещо подобно. Мисля си: „Ако искам да открадна лаптоп, това е изключително подходящо място. Влизаш, поръчваш си кафе и мъфин, сядаш и чакаш. По някое време все някой от пишещите на компютрите си ще отскочи до тоалетната, казвайки си: „Абе, ще отсъствам само минутка“. Той не знае, че тази „минутка“ ми е достатъчна, за да си тръгна с неговия пауърбук за три хиляди долара.“. (Обърнете внимание, че престъпниците ги бива да разсъждават като жертвите си. По същия начин трябва да се отнасяте към тях и вие.).
Добре. Установих къде противникът възнамерява да извърши своето престъпление (това кафене) и как ще го направи (ще грабне лаптопа и ще изчезне). Сега имам следните възможности:
1. Напълно избягвам кафенето (избягвам мястото, където ще бъде извършено престъплението).
2. Заключвам лаптопа си за стол с кабел „Кензингтън“ (избягвам начина, по който ще бъде извършено престъплението — в кафене човек трудно може незабелязано да използва клещи резачки или да си излезе с лаптоп, на който виси стол).
3. Надявам се да заловя крадеца на местопрестъплението, да го настигна и да вляза в двубой с него.
Втората от тези три възможности ми се струва най–разумна. Първата е прекалено скъпа — обичам това кафене и често работя там. Третата също е прекалено скъпа, а и прекалено несигурна. Защо да се биете, когато може да го избегнете? Не забравяйте, че става дума за самоотбрана, за самозащита. А не за побоища и прочее мелодрами. Що се отнася до втората опция, да, вярно, тези мерки няма да направят престъплението напълно невъзможно. Но същото се отнася за абсолютно всякакви мерки. Важното е да затрудним извършването на престъплението до такава степен, че престъпникът да реши да го направи някъде другаде. Да, ако двайсет и седем нинджи са посветили живота си на кражбата на вашия лаптоп и са успели да ви проследят до кафенето, сигурно ще успеят да вземат компютъра, докато сте в тоалетната, въпреки че сте го заключили за стола. Но е по–вероятно за противника ви да няма разлика дали ще открадне вашия, или друг лаптоп. Като направите вашия малко по–трудна мишена, вие ще насърчите противника да открадне друг.