Рейн-сан: Сеч [bg]

— Мисля да замина за известно време — отвърнах и оставих Тацу сам да си разтълкува думите ми.

Той кимна.

— Прощавай, че ти го казвам, но според мен ще е жалко.

Неохотно се усмихнах. Той беше просто неуморим.

— Знам какво искаш, Тацу. Само че трябва да разбера какво искам аз.

— Не знам какво искаш. Знам само от какво имаш нужда.

— Така ли? И от какво?

— От цел.

— Е, ще ти кажа, когато я открия.

Тацу сведе очи, после пак ме погледна.

— Спомняш ли си какво ми каза на предишната ни среща? Че Виктор трябвало да те убие, понеже това било игра с нулева сума?

Внезапно ме обзе безпокойство.

— Да, спомням си.

— Хрумвало ли ти е, че същото е валидно за теб?

Не ми дойде наум нищо смислено, затова отговорих:

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Искам да кажа просто, че нулата не е никаква печалба. Особено след такава игра, каквато играеше ти. Защо не играеш за нещо повече?

Изведнъж ме обля вълна от мунашиса — пустота, безплодност, безполезност. Зачаках с надеждата да премине. Но продължавах да се чувствам така.

— Трябва да си тръгвам — измърморих аз. — Кой черпи?

Той кимна.

— Позволи на мен, моля те. Ти ще черпиш другия път.

— Не знам кога ще е това, Тацу.

— Мога да почакам.

„Не колкото мен“ — помислих си аз.

Той остави десет йени на масата и двамата се изправихме.

— Джаа — каза Тацу, което в този контекст означаваше „Пак ще се видим“.

За малко да му отговоря със сайонара — „сбогом“.